Дела срещу наказателни постановления
Наказателното постановление е административен акт, издаден от компетентен изпълнителен орган с властнически правомощия, с който се налага наказание на нарушител – правен субект. Той е част от сферата на административното право.
Основният нормативен акт в правната сфера на административното наказване е Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Според чл. 13 от него, наказанията, които се налагат за извършени административни нарушения могат да бъдат: глоба; обществено порицание; временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност.
За всички неуредени въпроси в ЗАНН, се прилага субсидиарно Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Адвокатска кантора Расташки притежава дълбоки познания в областта на административния процес. Ние имаме дългогодишен опит в обжалването на административни актове и наказателни постановления.
При налагането на административните наказания, административнонаказващият орган следва да съобрази чл. 28 от ЗАНН като за маловажни случаи, в които е извършено нарушение, не следва да се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и да се издава наказателно постановление (НП), а трябва да се предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание, така наречените предписания.
Преценката относно маловажността на деянието е субективна, но съществува солидна съдебна практика по този въпрос. Ако фактите не бъдат съобразени правилно, в много от случаите ще можем да извършим едно успешно обжалване, последвано от отмяна на наказателното постановление.
Съставяне на акт за установяване на административно нарушение
Административният процес тече по описаните в ЗАНН и АПК законови процесуални правила. Всяко нарушение на закона или на правилата по установяване на административното нарушение, представлява основание за евентуална съдебна отмяна на издаденото наказателно постановление.
При процеса на издаване на акта, с който се установява извършването на административното нарушение, административнонаказващият орган следва да е спазил описаните в закона изисквания. Установеното нарушение, трябва да е обявено от закона за наказуемо деяние.
В противен случай, наложеното наказание би било безпредметно. Наказващият орган следва да притежава законова компетентност, както и да съобрази правилно размера на наказанието, при издаване на наказателно постановление.
Актът се издава в присъствието на нарушителя и следва да се спазят стриктно разпоредбите на чл. 42 – чл. 44 от ЗАНН, тъй като те са императивни.
Една от най-често допусканите грешки от наказващите органи, водещи до отмяна на наказателните постановления е неизписването на пълното име на наредбата или на закона, по който се налага наказанието.
Според съдебната практика на Република България, това води до ограничаване на правото на защита на наказания, тъй като се затруднява възможността му да разбере за какво нарушение е наказан.
Следва стриктно да се следи за наличието на всички реквизити в акта по чл. 42 от ЗАНН, които са: имена на актосъставителя; дата на съставяне на акта; дата и място на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушение (с пълното име на съответния закон или наредба); имената, адреса, ЕГН и месторабота на нарушителя; обяснения и възражения, ако е направил такива; имена, ЕГН и адреси на претърпелите имуществени вреди; опис на писмените материали и иззетите вещи и кому са поверени за пазене.
Актът за установяване на административно нарушение се подписва от актосъставителя и поне един свидетел – очевидец на нарушението. Спрямо чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали на извършването на нарушението.
При разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, има вариант актът да се състави в присъствието на двама свидетели, които не са очевидци и да се подпише от тях, но само когато няма свидетели присъствали на нарушението или е невъзможно акта да се състави в тяхно присъствие.
Не е нужно тези свидетели да са длъжностни лица, както обикновено се посочват в акта. Честа практика е въпреки наличието на лица очевидци, наказващият орган да издаде и подпише акта със свидетели, които не са присъствали при извършването на нарушението, защото те имат качеството на длъжностно лица и за административния орган процеса би бил улеснен.
Това обаче представлява съществено процесуално нарушение на правилата по издаване на АУАН и при обжалване, съдът следва да отмени незаконосъобразното наказателно постановление, издадено въз основа на незаконния акт за установяване на нарушението.
Обжалване на наказателни постановления
След установяване на извършено нарушение с административен акт, наказателният орган в месечен срок следва да се произнесе по преписката, като може да издаде наказателно постановление, с което да наложи наказание на правонарушителя. То трябва да съдържа реквизитите по императивната правна норма на чл. 57 от ЗАНН.
Наказателните постановления се обжалват пред Районния съд, в района на извършване или довършване на нарушението. Производството е двуинстанционно, тоест решението на Районния съд подлежи само на едно обжалване пред Окръжния съд, който извършва касационна проверка в рамките на касационно производство и се произнася с решение, което не подлежи на обжалване.
Срокът за обжалване на наказателно постановление е седем дни от връчването му, чрез жалба подадена до административнонаказващия орган, който следва да препрати преписката, заедно със своето становище към Районния съд.
Административното нарушение трябва да е напълно доказано от наказващия орган, както и процеса по ЗАНН да е протекъл изцяло законосъобразно.
Опитният адвокат в София следва да следи за всяко извършено процесуално нарушение или нарушение на материалноправните норми, което да опише в своята жалба и да представи пред съда.
Обжалването на наказателните постановления има висока ефективност, поради множество допускани грешки от наказващите органи. То е необходима защита на гражданите в административния процес и е препоръчително, винаги когато срещу вас или вашето дружество е съставено наказателно постановление.
