Сключване на търговски договори
Уредбата на търговските сделки се съдържа в Търговския закон. В ежедневния граждански оборот се налага междуфирмено договаряне, което поражда множество юридически въпроси.
Търговските договори представляват търговски сделки, които се сключват в писмен вид, между търговски дружества. В Адвокатска кантора Расташки, притежаваме солиден опит в изготвянето и делата във връзка с търговски договори.
При сключване на търговска сделка е необходимо да извършим цялостна проверка на лицето, с което договаряме. Тук говорим за самото търговско дружество и начина му на представителство. Някои дружества се представляват от управителен съвет, други от един или няколко управители, заедно или по отделно.
При сключване на търговска сделка е необходимо подписващите договора да притежават представителна власт, за да могат да задължат дружеството, от чието име договарят. При договаряне с пълномощник, следва да се приложат нужните пълномощни в оригинал или под формата на заверени копия.
Освен представителната власт на договарящите трябва да се обърне внимание и на капитала и текущото финансово състояние на търговското дружество. Възможно е дружество със записан капитал в размер на 100 лева да притежава значителни активи и положителни финансови отчети.
Това би означавало, че при неизпълнение на подписания договор, дружеството ще притежава имущество, от което да се удовлетворим принудително. Възможно е търговско дружество с капитал над един милион да е изпаднало в несъстоятелност или свръх задълженост. Именно поради това, преди да сключите търговски договор винаги проверявайте информацията относно съконтрахентите си.
Как се изготвя търговски договор
В зависимост от дейността и желания ефект от търговската сделка, тоест дали е покупко-продажба, изработка или др., търговските договори се подготвят по различен начин. Въпреки това има някои базови правила, които трябва да се следят при сключване на сделки от този тип.
В чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, се съдържат разпоредбите относно законовата лихва. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законовата лихва от деня на забавата.
За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. При тълкуване на тази разпоредба, става ясно, че при всяко положение на забава за плащане, законова лихва се дължи, дори тя да не е записана в сключения договор.
Тоест когато включваме разпоредби за законова лихва в наша полза, ние не печелим, а само рискуваме да изплашим противната страна по време на преговорите. Ако законова лихва е уговорена срещу забавяне от наша страна, няма смисъл да изисквате промяна или премахване на разпоредбата, защото тя е дължима по закон, дори да не бъде разписана в търговския договор.
В чл. 294 от Търговския закон също е описано, че между търговци лихва се дължи, освен ако не е уговорено друго, но лихва върху лихва се дължи само ако е изрично уговорена.
Нужно е да обърнем внимание на чл. 304 от Търговския закон, който разпорежда, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Тоест при неизпълнение, кредиторът би могъл да насочи своето искане към всеки един от търговците, по презумпцията на чл. 304 от Търговския закон.
При договаряне на неустойка следва да се има предвид, че тя не зависи от законовата лихва и представлява отделно вземане при неизпълнение на търговския договор. Неустойката по търговски сделки не може да се намаля от съда при прекомерност и следва да се договаря много прецизно.
Дела по търговски договори
Междуфирмената задлъжнялост в България към момента достига рекордни нива. Масова практика е забавеното плащане или неизпълнението на задълженията между субектите по търговски договори. Много от търговските дружества, при постоянно повтарящи се доставки или дълготрайни търговски отношения не разполагат с писмен договор, с който да докажат сключената сделка.
В този случай съда приема, че съществува неформален договор между страните, който подлежи на доказване в процеса, чрез свидетелски показания и самото приемане на стоката или изработката или изплащането на сумите.
Дела при забавено плащане по сделка
В чл. 303 от Търговския закон са записани сроковете, в които следва да се извърши плащане по търговска сделка. В чл. 303 ал. 3 от ТЗ е определено, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Тълкуването на тази законова разпоредба, води до извода, че след определения законов срок, длъжникът изпада в забава по изпълнението на своето парично задължение.
При завеждане на съдебно дело, следва да се иска изпълнение на паричното задължение, заедно с изтеклата законова лихва, както и неустойките по търговския договор. Към исковата молба се прилагат всички писмени доказателства, свързани с търговското правоотношение между спорещите субекти – търговски договори, касови ордери, приемо-предавателни протоколи за доставки, фактури, складови наличности и др.
Дела при неизпълнение на задължения по търговки договори
Когато една от страните по търговска сделка не е изпълнила своето задължение, или е изпълнила неточно, другата страна има правото на иск за реално изпълнение или за обезщетение по търговския договор.
Неизпълнилата страна може да се позове на непреодолима сила по чл. 306 ал. 2 от Търговския закон – непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Длъжникът, който се позовава на непреодолимата сила, следва в подходящ срок да уведоми другата страна, като обясни, в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея, свързани с изпълнението на договора.
Друга възможна хипотеза е стопанската непоносимост по чл. 307 от Търговския закон – съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
При тълкуването на тази разпоредба, можем да заключим, че една от страните следва да сезира съда с молба за изменение на сключения договор поради стопанска непоносимост. В съдебното производство съдът ще извърши цялостна проверка на търговската сделка и ще постанови решение, с което може да измени договора или някои от разпоредбите му или да го остави в сила, като отхвърли молбата.
При всички случаи на съставяне на търговски договор или неизпълнение на задължения по търговска сделка ви съветваме да се доверите на опитен адвокат в областта на търговското право, който да защити интересите ви в съдебното производство.
