Адвокатска кантора „Расташки“ съдейства при разглеждане на дела за собственост на недвижими имоти. Ние сме специализирали в сферата на правната помощ свързана с вещното право. Нашата практика се гради на солиден опит в областта на недвижимите имоти и бихме могли да ви консултираме в специализирана насока относно проблематиката свързана с имотното право.
През годините в нашата кантора са идвали клиенти с множество различни въпроси, относно сделки с недвижими имоти, вещноправни тежести, фалшиви завещания, делба на наследствени имоти и дела за собственост върху недвижим имот. Ние знаем, че доверието във вашия адвокат е важно за вас и ще ви предоставим пълно правно обслужване във връзка с вашия казус.
Дела за собственост при отнето владение
Делата за собственост на недвижим имот могат да се определят като общо понятие, което включва множество правни казуси, разглеждани в правната теория и практика. Най-често при дело за собственост се има предвид „ревандикация“ или завеждане на така наречения „ревандикационен иск“.
Този иск е нормиран в чл.108 от Закона за собствеността и в общи линии представлява искане от собственика на определена вещ или недвижим имот, който не я владее към настоящия момент, срещу несобственик, който от своя страна владее или държи имота без основание. Тоест, когато друго лице владее или държи вашия имот, вие следва по съдебен ред да вземете владението за себе си, защото то е част от правомощията на вашето право на собственост.
В практиката такива случаи имаме при обсебването на недвижим имот от лица, които не са собственици. Те може да са имали основание да владеят имота, но то да е отпаднало, като право на ползване или приключил договор за наем.
Дела за собственост между съсобственици
Дело за собственост върху недвижим имот може да имаме, когато искаме да оспорим продажба на недвижим имот при съсобственост или при семейна имуществена общност.
При обикновената съсобственост продажбата на частта, на един от съсобствениците към трето лице, може да се състои, само след стриктното спазване на разпоредбата на чл.33 от Закона за собствеността. Тоест съсобственикът, който продава е длъжен първо да предложи дела си за изкупуване на другите съсобственици при същите условия, при които ще продава на третото лице.
Едва при отказ на останалите съсобственици, той ще може да сключи сделка с трето лице. Много често в нашата кантора идват клиенти, които са жертва на измама, извършена чрез заобикаляне на разпоредбите в този член, тоест другият съсобственик е продал частта си, без да им предложи същите условия. Когато продавачът се е уговорил с трето лице за фиктивно неизгодни условия, а реално цената е по-ниска, той би подлъгал съсобственика да откаже предложението му, което е нереално високо, а в действителност на устна договорка ще продаде частта си по евтино.
Подобна злоупотреба имаме и когато пред нотариуса се представи неистинска декларация, че реално имота е бил предложен на съсобственика, а той е отказал да го закупи, но всъщност това не е факт и не отговаря на истината. Исковете по чл.33 от Закона за собствеността се предявяват в двумесечен срок от извършване на продажбата.
Дела за собственост между съпрузи
При семейна имуществена общност нямаме точно определени дялове на недвижимия имот, а той принадлежи изцяло и на двамата съпрузи. От тук следва и правилото на чл.24 от Семейния кодекс. В него е записано, че разпореждането, тоест продажбата или покупката на недвижим имот се извършва съвместно от двамата съпрузи. Ние знаем, че личните семейни отношения са сложни и могат да преминат през различни фази.
Налагало се е да водим дела, в които да оспорваме сделки с недвижим имот, извършени от един от съпрузите, без знанието и съгласието на другия. В този случай искът може да се заведе от ощетения съпруг срещу другия, като се иска разваляне на сделката с недвижимия имот. Срока за завеждане на този иск е шест месеца и започва да тече от момента на узнаване за сделката, но не може да бъде заведен по-късно от три години от извършването ѝ.
Дела за собственост и придобивна давност
Друг вид дело за собственост на имот имаме при придобивната давност. Когато добросъвестен владелец на имота го е владял пет години, придобивната давност на имота се счита за изтекла. За да бъде добросъвестен владелец, той следва да владее имота на правно основание, което е негодно да го направи собственик, но той да не е знаел това. Имали сме случаи, когато владелецът е купил имот от лице, което не е било собственик на този недвижим имот.
Ако това лице е придобило имота въз основа на завещание, което в последствие е обявено за нищожно и неистинско, то и новия купувач, купил от неистинския заветник ще получи имот, който ще владее въз основа на нотариалния си акт (негодно основание), но няма да знае, че е купил от праводател, който не е можел да му прехвърли собствеността. В този случай, при евентуален съдебен процес, той би могъл да се счита за добросъвестен владелец, владял имота на правно основание, макар и негодно да го направи собственик.
Ако той е знаел за фалшивото завещание или ако владелецът владее имота без никакво правно основание, то давностният срок на придобивната давност е десет годишен. В този случай владелецът на имота би се считал в правната теория като „недобросъвестен владелец“.
