Семейното право е самостоятелен отрасъл от гражданското право. То представлява система от норми, които уреждат отношенията между физически лица, породени от юридически факти на брак, родство, осиновяване, настойничество и попечителство.
В адвокатска кантора Расташки, притежаваме традиции и солиден опит в областта на семейното право. Ние знаем колко деликатни и важни за вас са семейните отношения и можем да ви съдействаме и консултираме изцяло и ефикасно по всеки един правен въпрос.
Семейноправните отношения в нашето законодастелство за уредени в Семейният кодекс и са базирани на следните принципи: закрила от държавата и обществото на брака и на семейството; равенство на мъжа и жената; доброволност на брачния съюз; особена закрила на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; зачитане на личността в семейството; уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.
Страни по семейното правоотношение, за разлика от гражданските правоотношения, могат да бъдат само физически лица. Бракът поражда семейни отношения между съпрузите; родството – между роднини по произход и др.
Съпружеска имуществена общност
Бракът е уреден е в глава втора от Семейния кодекс и представлява доброволен съюз между мъж и жена, сключен по взаимно, свободно и изрично съгласие, дадено лично и едновременно, пред длъжностното лице по гражданското състояние.
В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения между съпрузите (глава четвърта от Семейния кодекс). Нормирани са три режима на имуществени отношения: законов режим на общност (СИО); законов режим на разделност и договорен режим.
Ако разгледаме законовия режим на съпружеската имуществена общност, трябва да знаем, че ако страните не изберат режим на своите отношения се прилага режима на СИО, тоест това е най-често срещания режим на имуществени отношения между съпрузи.
Основата му е записана в чл. 21 от Семейния кодекс, където е обяснено, че съпружеската имуществена общност са вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.
Те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата или работа в домакинството. Този принос се предполага до доказване на противното.
Не попадат в хипотезата на имуществена общност – вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. Те принадлежат на съпруга, който ги е придобил и са негово лично имущество.
Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност, както и движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
Лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Действията на управление и разпореждане с общото имущество, съпрузите извършват заедно. Докато трае бракът, никой от тях не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. Разпореждането с недвижим имот, извършено от единия съпруг, е оспоримо от Другия съпруг в 6-месечен срок от узнаването му, но не по-късно от три години от извършването му.
При разпореждане със семейното жилище, лична собственост на единия съпуг, действията се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.
Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на Районния съдия, след като се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака. Може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това. След прекратяването й, дяловете на съпрузите са равни.
По друг начин стоят нещата, ако съпрузите са избрали Режим на разделност на имуществените отношения. При него правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, а за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
Третият възможен режим на имуществени отношения е договорният режим, чрез съставянето на брачен или предбрачен договор. В чл. 37 от Семейния кодекс е записано, че встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
В съдържанието му са уредени правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; участието на страните в разходите и задълженията; имуществените последици при развод; издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; издръжката на децата от брака и други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите и поражда действието си от момента на сключването му. Ако е сключен по време на брака, той се вписва в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите.
Той може да се прекрати по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност.
Може да бъде прекратен и по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството.
Също така договора се прекратява и при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
Развод по взаимно съгласие или по исков ред
Бракът може да се прекрати при различни основания, изчерпателно изброени в чл. 44 от Семейния кодекс, а именно; смърт на един от съпрузите; унищожаването на брака, което може да е следствие от неспазването на изискванията за сключването му, и развод.
В семейното право има две възможности за развод. Развод по взаимно съгласие и развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
При наличието на непоколебимо съгласие, съпрузите следва да подадат в Районния съд молбата, придружена от предварително изготвено споразумение, в което са уредени всички въпроси, свързани с личните и имуществените си отношения; за издръжката на децата, както и за упражняването на родителските права.
Разводът поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака представлява исков процес, в който непременно трябва да бъдат уредени въпросите относно имуществените и неимуществените отношения, евентуалната издръжка на единият от съпрузите към другия съпруг или непълнолетните им деца, въпросът за семейното жилище, както и за фамилното име, както и кой родител ще упражнява родителските права.
Произход на дете. Припознаване и оспорване на произход.
В глава шеста от Семейния кодекс е разгледан произходът от майката и от бащата.
Произходът от майката се определя от раждането. Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
Като страни по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.
При установяване на произход от бащата се счита, че съпругът на майката е баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
При оспорването на бащинството, съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Също така майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него като искът може да бъде предявен до една година от раждането. Ако оспорването на бащинството от втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг.
Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила. Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.
Припознаването е правен институт на семейното право. Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
То се извършва лично пред длъжностното лице по гражданското състояние, като се подава заявление или с декларация с нотариална заверка на подписа, която се подава до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
Припознаването, също както произхода може да бъде оспорено. Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението.
Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
Каква е процедурата при осиновяване
Институтът на осиновяването е нормиран в глава осма от Семейния кодекс. По нашето законодателство може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване все още не е навършило осемнадесет години.
Осиновител може да е само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг.
Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг. Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.
Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи и никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.
За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на: осиновяващия; родителите на осиновявания; съпрузите на осиновяващия и на самия осиновяван, ако е навършил четиринадесет години. Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано тридесет дни след раждането.
Издръжка в семейното право
Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. То може да я търси от деца и съпруг; родители; бивш съпруг; внуци и правнуци; братя и сестри; дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Издръжка се дължи на ненавършилите пълнолетие деца; на пълнолетни, които учат във висши учебни заведения.
Когато имате право на издръжка трябва да се консултирате с опитен адвокат в София в областта на семейното право и при нужда да заведете граждански иск.
