Отговорът не е еднакъв за всички случаи и тук следва преценката да е комплексна. Необходимо е да се разгледат всички фактори които могат да „оскъпят“ сключването на сделката или да ви доведат до неизгодно положение от правна гледна точка, което със сигурност не е желаният резултат. Нека разгледаме заедно основните съображения в тази насока.

Варианти за прехвърляне на недвижим имот

Немалък брой са сделките, чрез които може да се извърши прехвърляне на недвижимо имущество. Ето и кои са най-често сключваните между граждани такива сделки:

• Класическа продажба;
• Дарение;
• Завещание;
• Делба;
• Прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане;
• Прехвърляне на имот със запазване правото на ползване;

Последните два варианта могат да се осъществят посредством различни прехвърлителни сделки, включително и трите изброени преди тях.

В тези най-масови случаи прехвърлянето е свързано с конкретни разходи. Повечето от тези сделки се сключват пред нотариус във формата на нотариален акт. Във всеки случай разходите, които ни интересуват с оглед темата на настоящата публикация, обхващат плащането на нотариални такси, местния данък за придобиване на имота и таксата за вписване на имота, тъй като именно при тях може да се получат вариации при различните опции за прехвърляне на имот.

Дарението като най-евтиния вариант за прехвърляне на имот

Въпросът за най евтиния вариант за прехвърляне на имот се задава на адвокатите по недвижими имоти най-често с оглед прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот на роднина. Именно в тази хипотеза са и най-големите разлики между разходите, които се реализират при прехвърлянето на имота по един или друг начин.

Разликата в процентите е малка, но когато се има предвид колко висока може да бъде стойността на един недвижим имот, действителната разлика в парична сума е наистина значителна. Има значение обаче какво е родството между лицата по договора.

Когато става въпрос за дарение между съпрузи или роднини по права линия не се заплаща местен данък за придобиването на имота от лицето, което получава имота безвъзмездно. Роднини по права линия са например родителите и децата, бабите/дядовците и внуците.

Извън тази хипотеза, при друго родство между страните по договора (дарителя и дарения) се дължи такъв данък, но той е в доста по-ниски стойности. Конкретният процент се определя от съответната община. Така например между чичо и племенник (сестри и братя и техните деца) данъкът е под 1% (обикновено между 0.4% и 0.8%).

За сравнение, при продажба винаги се дължи такъв данък, независимо дали тя се извършва между роднини. Той обикновено е обикновено около и над 2% от цената на имота.

Материалът Правен поглед върху най-евтиния вариант за прехвърляне на имот е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

В днешната статия ще разгледаме в дълбочина друг важен аспект на института, а именно давностните срокове, свързани с упражняване на правата по запис на заповед. Те представляват интерес, тъй като са отклонение от общите правила за погасителната давност по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и практически дори може да се заключи, че издаването на документа води до съществени ползи в тази насока за лицето, на което се дължи плащане.

Прилагане на правилата за менителница относно записа на заповед

Записът на заповед е едностранна сделка без акцептант, която принадлежи към т. нар. менителнични ефекти, част от които е и менителницата. Неслучайно Търговският закон (ТЗ) препраща към нормативните правила за менителницата относно записа на заповед. Те се прилагат в случаите, в които в ТЗ не е уредено специално правило за записа на заповед и естеството му е съвместимо с конкретното правило, отнасящо се до менителницата.

Въз основа на тази разпоредба относно записа на заповед се прилагат съответно правилата при пропускане на срока за предявяване на ценната книга, за формата и действието на джирото, за възможността за поемане на задължение за лихва, относно размера на обрания иск поради неплащане, менителничното поръчителство и др.

За целите на настоящата публикация е най-важно, че приложение намират и правилата относно погасителната давност и неоснователното обогатяване.

Давност при запис на заповед – какво конкретно казва законът

За разлика от общата 5-годишна погасителна давност по ЗЗД, тук се прилага изключваща я специална давност. Съгласно нея исковете по запис на заповед срещу длъжника се погасяват с изтичането на 3 години от настъпването на падежа по документа.

Ако спрем дотук бихме могли да заключим, че това е по-ограничителен срок, в сравнение с общия такъв. В случай, че приносителят на записа изпусне срока да потърси плащане или не протестира навреме при неизпълнение на задължението за плащане, губи своите права за предявяване на пряк и регресен иск относно вземането си по записа.

При тази хипотеза обаче, ТЗ предоставя още една възможност на кредитора под формата на иск за неоснователно обогатяване по менителничния ефект. Това също е специално правило, отклоняващо се от общите такива по ЗЗД и се прилага, само когато е налице обогатяване на длъжника във вреда на кредитора.

Искът за неоснователно обогатяване по ТЗ се предявява от приносителя срещи издателя. Може да се предяви в 3-годишен давностен срок от загубване на правото за предявяване на пряк и регресен иск по записа на заповед.

В крайна сметка, ако съберем двата приложими специални давностни срокове, се получава обща 6-годишна давност, която надвишава общата. А това на практика предоставя по-добра възможност за удовлетворяване претенцията на кредитора.

Материалът Запис на заповед – особени правила относно давността е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

Делбата представлява особено исково производство, уредено в Глава двадесет и девета от Гражданскопроцесуалния кодекс, в чл. 341 и следващите. Прилага се в случаите, в които не може да се стигне до доброволна делба, отношенията между съсобствениците са влошени, а в чести случаи, някой от тях лишава от ползване останалите съсобственици. Производството по съдебна делба започва с подаване на иск с местна подсъдност винаги на районните съдилища. Активно легитимиран субект винаги е лицето, което инициира производството по исков ред с искова молба – сънаследник или съсобственик на друго правно основание. Исковата претенция следва да се насочи към всички от съсобствениците на процесния имот, в противен случай, производството е недопустимо. Налице е задължително необходимо другарство, чиято опора откриваме в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, според която „Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.“ Към исковата молба ищецът е длъжен да представи всички писмени доказателства, които подкрепят твърденията му, поради ранната преклузия на правото да се представят доказателства и доказателствени средства. Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от ГПК към исковата молба се прилагат доказателства за активната и пасивната процесуална легитимация, както и относно процесния имот или имоти. Такива са удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници; удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти. Следва да се има предвид, че имотите, включени в процеса се определят освен от исковата молба, и от всеки от останалите сънаследници, който може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти (ал. 2 на чл. 341 от ГПК).

Съдебната делба като особено производство има две фази. Първата може да се нарече подготвителна. Тя завършва с решение по допускането на делбата, което подлежи на обжалване. В тази фаза се разглеждат преюдициалните въпроси (чл. 343 от ГПК), като оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Това е моментът тези въпроси да бъдат разгледани и решени от съда. Съдът решава още и въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик. В случай, че някои от съсобствениците не използват наследствените имоти съобразно своите идеални части от тях, те могат да поискат от съда да постанови кои от тях от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Втората фаза от производството по делба има за предмет реалното поделяне на процесния имот. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице, съгласно чл. 347 от ГПК.

Именно във втората фаза може да се поиска обезщетение за недопускане на ползване на имота от страна на някой от съсобствениците. Разпоредбата на чл. 346 от ГПК урежда възможността да се правят т.нар. искания за сметки. Тези претенции се предявяват в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците, като следва да се посочат и доказателства по искането. Съгласно чл. 30, ал. 3, във връзка с чл. 93 от ЗС всеки съсобственик на недвижимия имот има право част от неговите плодове, естествени или граждански, съответна на дела му от имота. За съвместно разглеждане на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 ал.1 от ЗЗД се приема претенцията по сметки, която следва да определя няколко основни неща. Такива са размерът на обезщетението за лишаването от правото да се ползва процесния съсобствен имот, периода на лишаването от ползване, както и законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 2 ЗС когато общата вещ се полза лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени, от деня на писменото поискване. „Възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване, поради което при получаване на граждански плодове от вещта само от един от съсобствениците, той дължи част от същите на останалите съсобственици съразмерно на дела им.“ /Съдебно решение 08.11.2019 г. на Каварненският районен съд по гр.д. № 557 по описа за 2016 г./

Предмет на доказване по тази претенция е ползването на имота от съсобственик, надвишаващо неговите права, по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС. То следва да е от такова естество, че да възпрепятства или ограничава ползването на другия съсобственик съобразно неговите права /Тълкувателно Решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. За упражняването на това право е необходимо отправяне на писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия имота съсобственик. Съдебната практика счита, че тази покана може да се съдържа и в исковата молба. Писменото поискване представлява едностранно волеизявление на съсобственик, лишен от ползване. Неговото съдържание не е конкретизирано от законодателя. Според трайната съдебна практика е достатъчно да се съдържа претенция за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване, без да е нужно да се заяви намерение за реално ползване на общата вещ /мотиви към т.ІІ.2 от ТР №5/24.06.2016 г. по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГК на ВКС/.

Следва да се има предвид, че ползващия съсобственик има правната възможност да се освободи от задължението си за заплащане на обезщетение в две хипотези. На първо място, ако предложи на отправящия поканата съвместно ползване на имота. На второ място, ако му предостави такава част от вещта за ползване, каквато отговаря на правата му. Наред с това, и в двата случая следва претендиращият съсобственик да откаже да приеме предложението. Счита се, че в този случай не е налице лишаване от ползване /съгласно мотивите към ТР №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

Материалът Как да искаме обезщетение за недопускане до имота ни при делба е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

Всеки пострадал от пътно-транспортно произшествие – ПТП, има право на парично обезщетение за причинените му травматични увреждания – всички телесни увреждания, болка, страдания и стрес.
При настъпване на смърт, вследствие на ПТП, обезщетение се дължи на близките на починалия.

Кой има право на обезщетение при ПТП

• Всеки пострадал от ПТП – независимо дали е водач на МПС, пасажер, пешеходец или колоездач.
• Близките на починал при ПТП.
• Единствено виновния за катастрофата водач няма право на обезщетение.

Кой дължи обезщетение на пострадал при ПТП

Обезщетение за претърпените вреди на пострадал при ПТП се дължи от Застрахователя по застраховка гражданска отговорност на виновния водач. В случай, че няма сключена такава, обезщетението се изплаща от Гаранционен фонд.

Важни документи за предявяване на претенция към застрахователя

1. Протокол от пътна полиция за настъпването на ПТП.
2. Всички медицински документи за извършени прегледи и лечение.

Причинно – следствена връзка

За да се дължи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е необходимо да има причинно – следствена връзка. Такава е налице, когато посочените вреди са настъпили пряко и непосредствено, от конкретното ПТП.

Важно!!! Незабавно се обърнете към адвокат

За да бъдат защитени правата ви и спазени всички срокове предвидени в закона се обърнете към специалист, който ще ви консултира какво е необходимо конкретно за вашия случай.

Процедура

Претенцията се предявява за доброволно плащане пред Застрахователя по застраховка гражданско отговорност. Срокът за произнасяне на Застрахователя според Кодекса на застраховането е 3 месеца. В този срок Застрахователя определя размера на обезщетението. В случай на отказ от плащане или предлагане на твърде ниска сума, която не съответства на травматичните увреждания, имате право да предявите претенцията си, като се образува дело пред компетентния съд. След приключване на гражданския процес Ви се дължи сумата присъдена с влязло в сила Решение.

Материалът Дела при ПТП е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

Колко е запазената ми част от наследството

Запазена част от наследството представлява част от цялото имущество на наследодателя – движими и недвижими вещи, които следва да се наследят от неговия наследник. Независимо от това, дали наследодателя е направил дарение или завещание на друго лице, закона е преценил, че въпреки това определена част от наследството следва да премине в собственост на законните наследници, за да не бъдат техните наследствени права прекалено ощетени от завещания или дарения. По този начин се избягва хипотезата, в която едното дете на наследодателя получава цялото наследство, а другото не наследява нищо. Всичко извън запазената част на наследника се нарича разполагаема част на наследодателя. С нея той може свободно да се разпорежда, но без да навлиза в запазената част полагаща се по закон на своите наследници. Например вашия баща – наследодател притежава един апартамент. Ако той е дарил или завещал този апартамент на вашия брат или сестра, а вие няма какво да наследите, това означава, че вашата запазена част е накърнена и вие можете по съдебен ред да си я възстановите. Колко точно е вашата запазена част от наследството (апартамента), вие можете да проверите в чл. 29 от Закона за наследството, който гласи:

Чл.29. (1) Запазената част на низходящи (синове, дъщери, внуци и др. вкл. осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг е: при едно дете или низходящи от него 1/2 ; при две или повече деца или низходящи от тях 2/3 от имуществото на наследодателя;

(2) Запазената част на родителите или на преживелия от тях е 1/3.

(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3 когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случай разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Кой може да иска възстановяване на запазена част

Наследниците по закон, които имат право на запазена част са низходящите – синове дъщери, вкл. осиновените, както и съпрузите на наследодателя и неговите родители. Ако сте направили отказ от наследство, вие не можете да предявите иск за възстановяване на запазената ви част. Право да искат запазена част имат и наследниците по заместване, тоест ако наследник със запазена част е починал преди своя наследодател, децата на този наследник могат да искат от съда своята запазена част от наследството. Правото да се иска възстановяване на запазена част може да се упражнява само лично от конкретния наследник. В този смисъл не може един от наследниците да иска възстановяване на запазена част на други наследници, макар и негови близки.

Дело за запазена част при завещание

Ако наследодателят ни е завещал цялото си имущество или голяма част от него, а на нас ни се полага запазена част като наследници по закон, низходящи, съпрузи или родители, ние можем да искаме по съдебен ред отмяна на завещателните разпореждания до размера на нашата запазена част и по този начин, да получим частта от наследството, която ни се полага. Този вид съдебен иск по чл.30 от Закона за наследството може да бъде заведен в срок от 5 години, които започват да текат от момента на обявяване на завещанието пред нотариус. Ако този срок изтече вашите права на запазена част се преклудират и вие няма да можете да получите полагащото ви се по закон. Съдебният иск се завежда срещу лицето, което се е обогатило от завещателните разпореждания, накърняващи вашата запазена част. В тези случаи съдът следва да установи, колко е размерът на запазената ви част и колко е била разполагаемата част на вашия наследодател, след което съдът постановява възстановяване на запазената ви част. По закон първо се намаляват завещателните разпореждания, а едва след това дарения, ако има такива.

Дело за запазена част при дарение

Ако наследодателят ни е дарил цялото си имущество или голяма част от него, а на нас ни се полага запазена част като наследници по закон, низходящи, съпрузи или родители, ние можем да искаме по съдебен ред отмяна на дарението до размера на нашата запазена част и по този начин, да получим частта от наследството, която ни се полага. Този вид съдебен иск по чл.30 от Закона за наследството може да бъде заведен в срок от 5 години от откриване на наследството (смъртта на наследодателя). Ако този срок изтече, вашите права на запазена част се преклудират и вие няма да можете да получите полагащото ви се по закон. Вие можете да заведете иск за отмяна на дарението при запазена част независимо кога е направено то, но за да предявите това искане пред съда наследството трябва да е открито и наследодателят да е починал. Тоест ако наследодателят е дарил на брат ви апартамент през 2014 г., а в последствие е починал през 2022 г. вие не можете директно да искате отмяна на дарението през 2014г., а трябва да предявите иска си едва след смъртта на вашия наследодател през 2022г.  Според решения на Върховния касационен съд след дарението, с което е нарушена запазената ви част, върху нея не тече придобивна давност, тоест новият собственик по дарение няма да придобие вашата запазена част по давност, независимо колко време е минало до смъртта на вашия наследодател и в крайна сметка вие ще можете да си я получите след откриване на наследството (смъртта на наследодателя).

Дело за запазена част при покупко-продажба

Често в практиката, за да се избегнат дела за отмяна на дарение поради запазена част, наследодателите правят фиктивни продажби на своите деца или други лица, чрез които замаскират дарението и по този начин ви затрудняват, когато потърсите вашата запазена част по съдебен ред. Ако наследодателят ни е продал, прикривайки дарение цялото си имущество или голяма част от него, а на нас ни се полага запазена част като наследници по закон, ние можем да искаме по съдебен ред обявяване на покупко-продажбата за симулативна сделка и отмяната ѝ до размера на нашата запазена част и по този начин, да получим частта от наследството, която ни се полага. В този случай симулативната сделка е недействителна и съда ще може да прогласи покупко-продажбата за нищожна, прикриваща дарение, като в последствие може да възстанови полагащата ви се запазена част от наследството. Тежестта да докаже, че продажбата е симулативна и прикрива дарение пада върху ищеца – искащия своята запазена част. Най-често доказателства в тези случай може да се търсят при начина за заплащане на продажната цена, а именно ако имота е продаден на много по-ниска от продажната цена или ако е продаден при плащане в брой, което никога не е осъществено или ако плащането е по банка, но не е направено или е направено от чужда сметка или е направено на няколко пъти. Може да се търси и наличие на средства към онзи момент за закупуването на имота, а именно дали ответниците са били безработни и дали са разполагали със суми, за да платят продажната цена. Свидетелските показания са важен фактор при доказване на симулативната  продажба на наследствения ви имот. Вие можете да ангажирате свидетели, с които да докажете симулацията на сделката с устни показания пред съдия. Срока за завеждане на този съдебен иск за запазена част от наследството и прогласяване на симулативна сделка е 5 годишен от откриване на наследството (смъртта на наследодателя).

В случай, че вашата запазена част от наследство е накърнена и ви се налага по съдебен ред да възстановите полагащото ви се по право имущество трябва да се консултирате с добър адвокат, специалист по недвижими имоти и наследствено право. Адвокатска кантора Расташки предлага професионална правна помощ и юридически услуги по дела за недвижимите имоти и наследствено право.

Материалът Дело за запазена част от наследство при дарение, завещание или покупко-продажба е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

За да се стигне до разваляне на един договор, първо следва да сте участвали в неговото сключване и договорът да е валиден и законен. В случаите, в които договорът е невалиден, т.е. нищожен, правилата на закона, които ще се приложат за неговото прекратяване, са различни. На следващо място, вие можете да прибегнете до разваляне на договор, тогава, когато насрещната страна по него го нарушава, или е налице т.нар. виновно неизпълнение на договор.

Развалянето на договорите е крайно средство, към което се прибягва след като вече е опитано да се призове за изпълнение на договора. То се извършва извънсъдебно; само по изключение по съдебен ред;

Развалянето на договор се дава като право на лицето, което твърди, че насрещната страна по договора не изпълнява задълженията, които е поела с него. Това право се упражнява с едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействие на отсрещната страна. Това води до промяна в сферата на страните по договора, а именно до прекратяване му.

Правото да се развали договора не е неограничено във времето. За него се прилага т.нар. погасителна давност, която е 5 години, след изтичането на които лицето губи правото си да развали договора.

Прекратяване на договор при неизпълнение

Правната уредба е в чл. 87 от посочения Закон за задълженията и договорите. Според тази разпоредба, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора.

Предпоставките за възникване на правото да се развали договор са следните:

1. Трябва да е налице неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Ако договорът е породил повече от едно задължения, достатъчно е неизпълнението и само на едно от тях, за да прибегнете към разваляне.
2. Кредиторът не може да развали договора, ако вече е приел изпълнение по него от насрещната страна и по този начин е одобрил изпълнението.
3. Неизпълнението трябва да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря. Това означава, че длъжникът, който е в неизпълнение следва виновно да е нарушил договора.
4. Като допълнително, но не задължително изискване е кредиторът да е изправна страна. Това означава лицето, което иска развалянето на договора да е изпълнило надлежно според договора всичките свои задължения. Това не е условие да се допусне развалянето, но имайте предвид, че ако е налице, длъжникът ще разполага с т.нар. възражение за неизпълнен договор, което парира искането за разваляне.

Според чл. 87, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Незначителното неизпълнение обхваща случаите, в които например неизпълнението е в размер на 5% от общата дължима сума.

Прекратяване на договор по извънсъдебен ред

Извънсъдебният ред означава, че развалянето се реализира с отправянето на предупреждение от едната страна към неизпълнилата страна без нуждата от намесата на съда. Това обаче не означава, че няма законови изисквания. Според чл. 87, ал. 1 от закона, кредиторът следва да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Предупреждението трябва да съдържа искане за изпълнение в подходящ срок и изявлението, че договорът се счита за разваленв случай на неизпълнение в дадения срок. Волята трябва да е недвусмислено изразена. Изявлението за разваляне на договора и предупреждението, в което се дава срок за изпълнение, след изтичането на който договорът е развален може да стане по различни начини.

Препоръчително е писменото съставяне и отправянето му с нотариална покана. Тя представлява сигурно доказателство в съда. Телепощата, която е услуга, предлагана от Български пощи, също е удобен и лесен вариант, който е по-евтин от нотариалната покана. Телепощата е изявление, което се съставя на специална бланка, предоставяна на гише по утвърден образец и по закон е равностойна на нотариална покана. Предупреждението за разваляне на договора може да се направи и чрез исковата молба, директно в съда.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, но само в изрично предвидени в закона хипотези. Това са случаите, в които:

1. Изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти;
2. Ако поради забава на длъжника то е станало безполезно;
3. Ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време;

Разваляне на договор по съдебен ред

Според чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, развалянето на някои договори става единствено със съдействието на съда, тоест по съдебен ред. Това са случаите, в които с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, най често с нотариален акт. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Необходимостта от съдебна намеса е обусловена от нуждата да се осигури публичност на такива договори и тяхното разваляне. Тази публичност се осигурява чрез вписването на исковата молба. Вписването прави развалянето противопоставимо на трети лица, които са вписали придобивното си основание след исковата молба. Развалянето по съдебен ред е допустимо и чрез възражение. Това са случаите, в които вас ви съдят да изпълните договора, но считате, че имате основание не да изпъните, а направо да го развалите.

В съда следва да се проведе и доказване на предпоставките за развалянето на договора. Важно е, че доказателствената тежест лежи върху страната, която иска развалянето. Това означава, че ако вие искате един договор, в който участвате, да бъде развален, вие следва да докажете всички факти – наличието на валиден договор, виновното неизпълнение на насрещната страна, отправената покана и предупреждение с надлежен срок за изпълнение.

При необходимост от правно съдействие във връзка с разваляне на договор при неизпълнение от насрещната страна, можете да се свържете с адвокатска кантора Расташки в София, за да ви предоставим професионално съдействие. Ние имаме богат опит в сферата на гражданското и договорното право.

Материалът Как да прекратя договор е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

Сред най-честите нарушения са тези за превишена скорост при движение на автомобил. В закона са предвидени и различни санкции за това нарушение, които варират в зависимост от тежестта му. Определят се според скоростта, с която сте шофирали и допустимата скорост на съответния пътен участък. Санкцията е глоба, както и отнемане на контролни точки.

Колко е глобата за превишена скорост

Спрямо Чл.182. От Закона за движение по пътищата:

(1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:

1. за превишаване с 10 km/h – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 km/h – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 km/h – с глоба 100 лв.;
4. за превишаване от 31 до 40 km/h – с глоба 400 лв.;
5. за превишаване над 40 km/h – с глоба 600 лв.;
6. за превишаване над 50 km/h – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

(2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:

1. за превишаване с 10 km/h – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 km/h – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 km/h – с глоба 100 лв.;
4. за превишаване от 31 до 40 km/h – с глоба 300 лв.;
5. за превишаване от 41 до 50 km/h – с глоба 400 лв.;
6. за превишаване над 50 km/h – с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Посочените санкции могат да се наложат с различни видове актове, според начина, по който нарушението е установено. Възможно е да получите Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и в последствие Наказателно постановление (НП), или Електронен фиш (ЕФ) за превишена скорост. Всеки от посочените актове може да бъде оспорван по съдебен и административен ред. В тази връзка на документа е указан срок за възражение или за жалба.

Как се обжалва електронен фиш

Електронният фиш се издава в следния случай – при установяване на нарушението на правилата за движение по пътищата с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Процедурата по издаване на електронен фиш не гарантира пълно правата на лицето.

Той съдържа както констатациите за поведението на дееца, така и размера и вида на санкцията. Издава се само от едно длъжностно лице и често се срещат допуснати грешки, които ощетяват правата на шофьорите. В практиката ни електронните фишове отпадат на основание, че не е установено лицето, което е шофирало, а ЕФ е издаден на собственика на автомобила.

Често снимките, които заснемат нарушението са с неясно качество, или от тях не може да се установи шофьора, което също води до незаконосъобразност.

Друго нарушение, заради което може да отпадне електронния фиш е, когато на снимките са заснети два автомобила – съдът счита, че от такава снимка не може да се установи кой от автомобилите е бил с превишена скорост и не може да се установи нарушение.

Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, стационарното техническо средство при издаването на ЕФ трябва да бъде предварително обозначено и да функционира изправно в отсъствието на контролен орган. В противен случай няма основание за издаването на ЕФ и той отпада, поради незаконосъобразност.

Често на пътя липсват такива указания и табели. Възможно е да се докаже, че техническото средство е било неизправно. Техническото средство следва да бъде подробно описано в електронния фиш, то има специфичен номер, който трябва да бъде изписан целият. Налагането на имуществена санкция срещу юридическо лице с електронен фиш е незаконно. Затова, ако МПС е собственост на юридическо лице, следва да предприемете действия по защитата си.

Системата за наблюдение тип радар може да се ползва само от служители, които са преминали първоначално обучение за работа и притежават протокол, издаден от сектор „Полицейска техника”. Ако по делото няма данни кои са лицата, които са извършвали измерването и дали тези лица са преминали съответния курс за първоначално обучение за работа с това техническо средство. Също така служителят, извършил измерването трябва да попълни дневник на техническото средство и ако такъв липсва електронния фиш също може да се счете за незаконосъобразен.

Как се обжалва акт за превишена скорост

Можете да възразите срещу Акта за превишена скорост (АУАН) в седем дневен срок, като е важно да се посочат обстоятелствата, които изключват извършването на твърдяното нарушение. Напълно нечетливият акт, в който не се разчита посочената скорост, нарушава правото ви на защита и е изцяло незаконен.

На основата на АУАН се изготвя наказателно постановление и ако акта е незаконен, според съдебната практика това е основание за отпадане и на наказанието, наложено с наказателното постановление. След като разгледа вашето възражение, компетентния орган преценява дали да издаде наказателно постановление, с което да ви наложи наказание глоба или не. Ако получите наказателно постановление, вие можете да го обжалвате пред Районния съд по местоизвършване на нарушението в 14 дневен срок.

При всеки случай, в който ви бъде връчено наказателно постановление или електронен фиш за превишена скорост трябва да се свържете с добър адвокат по административно право. Нашата адвокатска кантора Расташки предлага правно съдействие пред съд при обжалване на актове и електронни фишове за превишена скорост.

Материалът Дела за превишена скорост е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

Как се сключва договор за заем

Договорът за заем е уреден в българското законодателство. То ни предоставя различни варианти за сключването на такъв заем, всяка от която си има своите предимства, но и особености, които трябва да съобразим с нашата финансова ситуация.

Сключването на договор в писмена форма е правно средство да се удостовери начинът на изплащането на вноските по заема, както и размера на сумата и срока за връщането й. Такъв договор гарантира правата на страните – както на заемодателя, така и на заемополучателя. Той служи за доказателство за предадената сума.

Това не означава, че дадените и уговорени средства устно са незаконни, тъй като договора за заем е неформален и може да бъде сключен както писмено така и устно.

Писменият договор следва да съдържа някои основни договорки, като страни, размер на заема, срокове за връщане, размер на вноски и възнаградителна лихва, ако има такава, неустойки и др. Възможно е да се договори заемателят да гарантира връщането на сумата с включването на клауза за обезпечение в договора. Това може да се изразява в залог на вещи, поръчителство от платежоспособно лице, ипотека на недвижим имот и др.

Устните договори за заем се доказват пред съда със свидетелски показания, но само в размер до 5000 лева. За заеми над посочената сума е задължителна писмена форма, като в противен случай ще бъдат недоказуеми.

Също така е важно да знаем, че ако договора за заем по размер надвишава 10 000 лева, то сумата трябва да премине от заемодателя към заемателя по банков път. Противната уговорка е в нарушение на закона за ограничаване на плащанията в брой и рискуваме да бъдем глобени.

Често при даване на заем възникват и последващи въпроси, свързани с данъчното облагане. При ревизия, според практиката на Дирекцията по Обжалване и данъчно осигурителна практика, която е със задължителна сила за гражданите, както и практиката на българските съдилища, се отказва признаването на заем при липсата на писмени доказателства и банков превод, даже когато имаме свидетели на договора за заем.

В тези случаи е възможно получената или дадената сума в заем да се счете като приход, върху който държавата ще удържи и данък. Често заемите стават повод и за данъчни проверки и ревизии, особено ако имате собствен бизнес. Това налага да оформите внимателно, надлежно и пълно документите си за заема, за да можете да докажете, че наличната сума у вас, или предадената от вас сума, е на това основание.

Независимо, дали договорът ви е устен или писмен, е важно да се отбележи кой е моментът на сключване на договора. Това е не моментът на полагане на подпис или да постигане на устна разговорка, а момента на предаване на сумата от заемодателя на заемателя било то в брой или по банков път. От този момент започва да се начислява възнаградителна лихва.

Дела по договор за заем

В случай, че заетата сума не бъде върната, вие следва да се обърнете към компетентния съд и да заведете гражданско дело. Ако вашия договор за заем е с нотариална заверка на подписите или притежавате Запис на заповед за връщане на заетата сума, вие можете да използвате съкратена бърза процедура, с която да осъдите вашия длъжник без дори той да разбере.

Тази процедура е уредена в чл.417 от ГПК и се нарича Заповед за незабавно изпълнение. При представяне на описаните документи, съда директно ще ви издаде изпълнителен лист и вие ще осъдите вашия длъжник. Ако не разполагате с нотариално заверен договор или със Запис на заповед следва да се премине през процедурата на гражданско дело, в което вие изцяло да докажете, че сте предал заемната сума и да осъдите вашия длъжник.

При нужда от съдействие по граждански дела свързани с договори за заем можете да потърсите нашата адвокатска кантора Расташки. Нашият екип притежава богат адвокатски опит във връзка с дела по договори за заем и запис на заповед.

Материалът Договор за заем е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

Кога тече придобивна давност върху общински или държавен имот

Както вече посочихме, за да придобиете имот ви е необходим период от десет години владение (напр. заграждане, поддържане, косене, плащане на данъци, застрояване, недопускане на трети лица и др.). Въпреки това законодателят е преценил, че общининските и държавните имоти няма как да се стопанисват и за всеки един своевременно да бъде издаден акт за общинска или акт за държавна собственост и в следствие на придобивната давност държавата и общините ще изгубят много имоти в полза на частни лица. По тази причина, считано от 31.05.2006 г. със закон бе въведен мораториум, който спира давността върху общински и държавни имоти частна собственост и тя не тече. Моратоирумът трябваше да бъде седем месечен, докато общините и държавата успеят да актуват и защитят своите имоти, но всъщност бе удължаван постоянно и продължи повече от петнадесет години. За да сме наясно от кога до кога може да е текла нашата придобивна давност ще направим следния законодателен анализ в ретроспекция: Закона за собствеността е приет от 1951 г. и за първи път е узаконена придобивната давност, обаче там тя е забранена за имоти, които са социалистическа собственост. Тази забрана остава в закона и пречи да тече давност за държавни и общински имоти до 1990 г., когато Закона за собствеността отново е променен с изрична разпоредба, която казва, че не може да се придобие по давност вещ (имот), която е държавна или общинска собственост. През 1996 г. за първи път народното събрание въвежда два вида собственост на държавата и общините – публична и частна. По този начин се разрешава придобиването по давност само на частни държавни или общински имоти, защото валидния и до днес чл. 86 от Закона за собствеността гласи „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Ако вие желаете да придобиете имот, но той се води публична държавна или публична общинска собственост следва да предприемете процедура по промяна на собствеността на имота от публична в частна и едва след това да се позовавате на придобивна давност. Ако имота, който владеете е частна държавна или общинска собственост, то придобивната ви давност започва да тече от 01.06.1996 г., когато в Закона за собствеността се разграничи, че давност не тече само по отношение на публичните държавни и общински имоти. От този момент следва да се броят десет години владение и би следвало да можете да придобиете имота по давност на 01.06.2006 г. Въпреки това поради описаните причини за нуждата от актуване на държавни имоти, мораториума издаден на 02.06.2006 г., който спира давността придоби обратна сила и се счита, че я е спрял от 31.05.2006 г., тоест един ден преди да може да се придобиват държавни или общински имоти по давност. По този начин се попречи на хиляди граждани да узаконят своите имоти преди държавата и общините. Въпросният мораториум спиращ давността бе подновяван всяка година в продължение на петнадесет години, докато на 24.02.2022 г. Конституционният съд единодушно по искане на Висшия адвокатски съвет го отмени. Това решение бе обнародвано в държавен вестник и влезе в сила на 08.03.2022г. От тази дата всеки, който е владял имот между 01.06.1996 и 31.05.2006 г. може да продължи своето владение и да достигне въпросните десет години, необходими за обстоятелствена проверка пред нотариус.

Можем да заключим, че давността върху имоти частна държавна или общинска собственост е текла между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г., след това е спряна и продължава отново след 08.03.2022 г. За да съберете десет години придобивна давност вие трябва да имате периода между 1996 г. и 2006 г. както и поне един ден след 08.03.2022 г. едва тогава ще можете да придобиете държавен или общински имота по давност.

Как се придобива държавен или общински имот по давност

За съжаление нотариусите все още масово отказват да правят обстоятелствени проверки за придобиване на държавни или общински имоти по давност, въпреки че закона позволява това и ги задължава да преценят и извършат съответната услуга. Дори да имате всички подготвени документи и свидетели, ако нотариусът не желае да ви издаде констативен нотариален акт вие не можете да го накарате. Въпреки че е длъжен да извърши процедурата, нотариусът винаги може да констатира, че според него не сте владели имота, дори това да не е така (което ще ви попречи повече, отколкото ще ви помогне). Въпреки това вие имате правото да сезирате съда с искане за признаване на правото на собственост по изтекла придобивна давност върху държавен или общински имот. Тоест имате правото да не използвате нотариус, а директно да помолите съда да признае вашата давност, чрез установителен иск по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс. Когато съда разпита вашите свидетели, прегледа вашите документи и констатира, че вие наистина сте владяли имота в гореописаните срокове, той ще ви признае за собственик със съдебно решение, което след като влезе в сила няма да може да се оспорва отново по съдебен ред. По този начин вие ще имате абсолютна сигурност, защото, ако използвате нотариус за придобиване на имот по давност има голяма вероятност общината или държавата да оспорят вашия нотариален акт в съда и отново да трябва да доказвате своето владение през годините.

Адвокатска кантора Расташки специализира във вещното право и в частност недвижимите имоти. Ние можем да ви помогнем при придобиване на имот по давност чрез десет годишно владение чрез нотариус или по съдебен ред. При нужда се свържете с нас и се доверете на професионалния ни опит в сферата на недвижимите имоти.

Материалът Придобиване на общински или държавен имот по давност е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.

Сключването на предварителен договор за продажба на МПС е удобен начин да се подсигури едно физическо или юридическо лице, което желае да закупи или продаде МПС. Ако изберете да купите МПС чрез предварителен договор, то трябва да знаете, че следват два етапа:

1) сключване на предварителния договор и

2) сключване на окончателния договор пред нотариус.

Предварителния договор за покупко-продажба не прехвърля правото на собственост върху автомобила, чието закупуване е уговорено, а това се постига с окончателния договор. Въпреки това в предварителния договор следва да се уговорят всички последици по сделката, продажна цена, която не подлежи на промяна,  прехвърляне на владението върху съответното МПС, тоест кой ще го шофира, капаро, изплащане на вноски и други. За да сте сигурни че договора е изряден и клаузите в него могат да ви защитят е желатено да се обърнете към адвокат, който да ви гарантира това.

За какво служи предварителният договор за прехвърляне на МПС

Предварителният договор има подготвителен характер и създава задължение за по-нататъшното прехвърляне на МПС. Всяка една от страните има сигурност при подписването му с оглед последващите права и задължения, които произтичат от него.

Също така той се схваща като едно правно обещание, защото по косвен начин договорът дава сигурност, че страните няма да се откажат от евентуална продажба при уговорената цена и условия напред във времето.

Много често сключването на предварителен договор има своите чисто практически причини като стопиране на предлагането на съответното МПС на пазара. В такива хипотези, купувачът дава част от продажната цена на продавача под формата на капаро или задатък, за да обезпечи продавача.

Съдържание на предварителен договор за прехвърляне на МПС

Правната регламентация е уредена в чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Страните се наименуват продавач и купувач и могат да бъдат физически лица или дружества. В тази връзка следва да се посочат някои практически насоки, като например всяка от страните може да упълномощи свой представител да я представлява. Предварителния договор се сключва в писмена форма и не е необходима нотариална заверка на подписа, за разлика от окончателния договор, за който се предвижда задължителна нотариална заверка.

Най-важната част от предварителния договор е неговото съдържание, а именно правата и задълженията на страните. Те са свързани с:

• прехвърляне на собствеността и владението на продаваното МПС;
• цената, която следва да се изплати на продавача и начинът, по който това да се извърши;
• сроковете, в които следва да се прехвърли владението (кога ще бъдат предадени ключовете от МПС;
• сроковете и крайната дата, за която страните се разбират да сключат окончателен договор за прехвърлянето на МПС.

Необходимо и много важно условие е видът на МПС да се индивидуализира изрично в предварителния договор с рег. номер, номер на рама, марка модел и т.н.

ДРУГИ ПРИМЕРНИ КЛАУЗИ:

• разноските по продажбата  (свързано с дължимия местен данък за придобиване на МПС) – по правило се дължи от купувача на МПС, ако в договора за покупко-продажба не е уговорено друго;
• последици при повреда на автомобила (извършване на ремонт);
• изплащане на вноски в размери и срокове;
• валидна застраховка през времетраенето на договора;
• уговаряне на банкова гаранция;
• хипотези при пътен инцидент и носената отговорност;
• уреждане на спорове, ако възникнат такива;

Последиците при неспазване на клаузите

Със сключване на предварителен договор вие не ставате нов собственик на автомобила. Може да станете владелец и да го управлявате законно. С този тип договор се уговарят условията за сключване на окончателния договор, като възниква правото и задължението на двете страни да сключат окончателен договор в срока, за който са се споразумели.

Ако една от двете страни е неизправна, то изправната стана има право да иска от съда да обяви предварителния договор за окончателен спрямо чл.19 от ЗЗД. Съда прогласява предварителния договор за окончателен със своето съдебно решение и вие можете да станете собственик.

Като продавач, не може да претендирате за заплащане на продажна цената при подписването на предварителния договор, защото преди обявяването му за окончателен  правните последици за заплащане на продажбената цена поражда окончателния договор. Може да поискате само уговорените суми с падежи в самия предварителен договор.

Ако имате още въпроси относно прехвърляне на МПС, дела срещу КАТ, не се колебайте да ни потърсите, за да Ви дадем експертно мнение и съвет, базирани на юридическия опит на нашата адвокатска кантора.

Материалът Предварителен договор за покупко продажба на МПС е публикуван за пръв път на Адвокатска кантора Расташки.