Обжалване на актове и постановления на КАТ
Контрола във връзка с движението по пътищата се осъществява от органите на Пътна полиция към МВР. Основен нормативен акт в тази област е Закона за движение по пътищата (ЗДВП), а при санкциониране – Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по издаване на актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и налагане на наказателни постановления протича по правилата на ЗАНН, който е част от сферата на административното право.
След като бъдете проверени от органите на КАТ и ви бъде съставен акт за установяване на нарушение, вие имате изричната възможност да представите възражение в три дневен срок. Не е нужно то да се изписва на момента в самия акт, ако не сте сигурни по какъв начин желаете да го формулирате.
Възражението се адресира до съответния началник на административния орган издал АУАН и следва да съдържа фактическите констатации, които са отразени неправилно в акта и всички основания за неговата отмяна.
Чрез него се осъществява административната фаза на обжалване, тъй като началникът на съответната служба следва да извърши цялостна проверка по случая. Ако уважи възражението, той има правото да измени или да отмени акта, в противен случай ще издаде наказателно постановление.
В глава седма „Административнонаказателна отговорност“ от Закона за движение по пътищата са изчерпателно изброени нарушенията и съответстващите им санкции. В предварителния етап на обжалване, опитен юрист трябва да провери съответствието на изписаните в АУАН и в наказателното постановление разпоредби с фактически извършеното нарушение, както и дали наложената санкция отговаря на законово определената.
Наказателните постановления се обжалват в седем дневен срок пред Районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Жалбата се депозира чрез административния орган и в нея се описват всички основания за отмяна на постановлението като материалната незаконосъобразност и допуснатите груби нарушения на процесуалните правила.
Със своето решение, Районният съд може да отмени, да измени или да остави в сила наказателното постановление. Съдебното производство е двуинстанционно. Постановеното решение може да се обжалва пред съответния Административен съд, пред който се извършва касационно производство по реда на АПК. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
В производствата по обжалване на наказателни постановления не се присъждат разноски. Именно поради този факт трябва внимателно да прецените дали оспорването ще бъде ефикасно от икономическа гледна точка. Ако нямате възможност за правилна и адекватна оценка, обърнете се към добър адвокат в София, който притежава нужната експертиза.
Принудителни административни мерки налагани от КАТ
В чл. 171 от ЗДВП са изброени принудителните административни мерки (ПАМ), които органите по контрол на движението по пътищата имат право да налагат, чрез издаването на мотивирана Заповед за налагане на ПАМ. Те могат да се налагат само при наличието на предвидените в закона основания и най-често са:
- Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
- Временно спиране от движение на пътно превозно средство:
- Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство
- Задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;
- Изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4;
- Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Принудителните административни мерки представляват административни актове. Спрямо разпоредбите на чл. 172 ал. 5 от ЗДВП, те подлежат на обжалване пред Административния съд по реда на АПК. Решението на административния съд не подлежи на по-нататъшно обжалване. Подадената жалба не спира изпълнението на наложената административна мярка.
Какво да правим при проверка за алкохол или наркотици от КАТ
Спрямо разпоредбите на чл. 343 Б на Наказателния кодекс, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
В тези случаи, ако вашата алкохолна проба покаже под 1,2 на хиляда, вие не сте извършили престъпление, а административно нарушение. Административното нарушение по ЗДВП предвижда санкция, ако управляваме МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2.
По този начин можем да обособим няколко степени на тежест на наказанията по ЗДВП и Наказателния кодекс, в зависимост от установената концентрация на алкохол.
- Концентрация на алкохол до 0,5 на хиляда – Не се наказва.
- Концентрация на алкохол от 0,5 до 0,8 на хиляда включително – наказва се по чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДВП – 6 месеца лишаване от право да управлява МПС и 500 лева глоба.
- Концентрация на алкохол от 0,8 до 1,2 на хиляда – наказва се по чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДВП – 12 месеца лишаване от право да управлява МПС и 1000 лева глоба.
- Концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда – наказва се по чл. 343Б ал. 1 от Наказателния кодекс – лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
- Концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, ако лицето вече е осъждано за това престъпление – наказва се по чл. 343Б ал. 2 от Наказателния кодекс – лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
- При отказ да бъде извършена проверка от страна на водача – наказва се по чл. 174 ал. 3 от ЗДВП – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.
Ако смятаме, че можете да попаднете в някоя от графите на т. 4 или 5, най-добре е да се възползвате от правото си да откажете да бъдете проверявани. По този начин не рискувате да станете обвиняем в криминално деяние по Наказателния кодекс, от което могат да произтекат по-тежки последици.
Ако вече сте осъдени условно, тоест към момента на проверката сте в изпитателен срок е абсолютно задължително да откажете да бъдете тествани за алкохол или наркотични вещества, ако знаете или предполагате, че пробата ще бъде положителна.
При пробите за установяване на употреба на наркотични вещества, не се изисква количествено измерение. Достатъчно е тестът да покаже наличие на някое от веществата, за да се осъществи състава на престъплението по чл. 342Б ал. 3 от Наказателния кодекс.
