call us icon
rastashki.laws@gmail.com
0878 103 330

Дела срещу НАП

Дела срещу НАП

Обжалване на наказателни постановления на НАП

В своята дейност органите на приходната агенция, чрез своите териториални звена извършват проверки и установяват нарушения, чрез съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Наказателните постановления обикновено съдържат парични глоби и се издават въз основа на съставените АУАН.

При обжалването на наказателни постановления, издадени от Национална агенция по приходите (НАП), се прилагат общите правила на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Адвокат Расташки и неговия екип притежават солиден опит в сферата на административното право и обжалването на държавни актове. По разпоредбите на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН, наказателните постановления издадени от НАП се обжалват пред Районния съд, в района на който е било извършено или довършено нарушението.

Много често

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

в административния процес, наказващият орган допуска процесуални нарушения, с които ограничава правата на правните субекти. Когато ви бъде съставен АУАН и издадено наказателно постановление ви съветваме опитен юрист да провери, дали фактическата обстановка е правилно документално отразена.

Следва да се отчете, изписани ли са пълните наименования на нормативните актове и правилно ли са посочени членовете от закона, на които се основава нарушението и наложената санкция. Трябва да се прецени, маловажен ли е бил случая, както и дали свидетелите разписали акта са очевидци на нарушението и имало ли е такива.

Извършва се оценка на фактическото поведение на субекта и представлява ли то нарушение, както и до колко то се вписва в хипотезата на правната норма, санкционираща това поведение.

Всички тези факти могат да послужат като основание за обжалване на наложените наказателни постановления и да бъдат ключ към спечелването на вашето административно дело.

Налагане и обжалване на ревизионни актове

Контролът по отчетността във връзка с данъчното законодателство се осъществява от Национална агенция по приходите и нейните териториални структури. Основен нормативен акт в тази сфера на правото е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК). При издаване на заповед за възлагане на ревизия, стартира производството по контрол на определен правен субект.

Следва да обърнем внимание на чл. 109 от ДОПК, според който не може да се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

В заповедта за ревизия се определя нейния срок, през който се събира цялостна информация относно фактите и обстоятелствата от значение за определяне на задълженията на лицето в определените периоди.

В четиринадесет дневен срок, след като приключи ревизията, административния орган изготвя ревизионен доклад, към който се прилагат всички събрани доказателства по време на производството. По този доклад проверяваният правен субект може да направи своите възражения и да депозира други доказателства в срок от 14 дни след получаването му.

Въз основа на ревизионния доклад се издава ревизионен акт по образец утвърден от НАП, който се връчва на проверявания субект в седем дневен срок. Обжалването на ревизионния акт стартира по административен ред.

Административната фаза е задължителна, преди да се достигне до съдебно обжалване. Жалбата се подава, чрез административния орган издал ревизионния акт в четиринадесет дневен срок от връчване на акта. Тук следва да се съобразят всички основания за обжалване на административните актове по АПК, както и специалните по ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) се произнася с решение в 60 дневен срок. Той може да измени или да отмени ревизионния акт, като го върне на проверяващия орган със задължителни указания.

Ако директорът на ОДОП не се произнесе в срок, се счита че е произнесен мълчалив отказ по правилата на АПК по депозираната жалба. В такъв случай следва внимателно да се проследят сроковете и да се активира съдебната фаза по обжалването на ревизионния акт.

След като приключи административното обжалване на ревизионния акт се пристъпва към съдебно обжалване. Жалбата се подава, чрез административния органа издал ревизионния акт. Подадената съдебна жалба не спира изпълнението на ревизионния акт.

Спрямо разпоредбите на чл. 127 от ДОПК, след изтичане на четиринадесет дневния срок от връчването му, ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, независимо от обжалването му.

Погасяване на данъци и осигуровки по давност

Спрямо разпоредбите на чл. 171 ал. 1 от ДОПК, когато за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски или други публични вземания е изтекъл пет годишен давностен срок, считан от 1ви януари на годината, следваща годината, в която е трябвало да се плати публичното задължение, то може да се погаси по давност.

Погасяването на публични задължения по давност не се извършва служебно. Давността се прилага само при подадено възражение за изтекла погасителна давност на точно определено вземане от правния субект до административния орган – публичния изпълнител към НАП.

Давността представлява срок от време, който може да бъде спрян или прекъсван. В чл. 172 от ДОПК е нормирано, че давността спира:

  • когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
  • когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
  • когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
  • когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
  • с налагането на обезпечителни мерки – запор, възбрана и др.;
  • когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Давността се прекъсва, с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.

Разликата между спиране и прекъсване на давността е в това, че при прекъсване, тя започва от начало, тоест следва да изтекат нови пет години, а при спирането ѝ тя продължава от момента, в който е била спряна.

Не може да бъде спряна или прекъсната вече изтекла погасителна давност, независимо дали за нея е подадено възражение, или не от правния субект. Тоест изтече ли веднъж погасителният давноствен срок, длъжникът винаги би могъл да се позове на него.

Спрямо разпоредбите на чл. 171 ал. 2 от ДОПК, независимо от спирането и прекъсването на давността, след изтичане на 10 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа от ДОПК.

За да се позовете на изтекла погасителна давност за ваше публично вземане следва да се подаде молба до административния орган, която да съдържа възражение за изтеклия давностен период. Публичният изпълнител издава удостоверение за погасяване на публични вземания по давност или отказва тяхното погасяване.

Отказът му представлява административен акт и подлежи на съдебно обжалване пред Административния съд в района на адресата на акта. При нужда от погасяване на публични вземания се съветвайте с опитен адвокат в сферата на административното и данъчното право.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
❓ За колко години се погасяват по давност задълженията ми към НАП?

В зависимост от вида на задълженията, давността е различна. При глобите тя е две години, ако е прекъсната с изпълнителни дела тя се преобразува в три годишна. Когато говорим за суми за събиране в НАП – данъци или осигурителни вноски, погасителната давност е 5 годишна и започва да тече от 1ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение по правилата на чл. 171 от ДОПК.

🚩 НАП ме глобиха, без да съм виновен. Как да си потърся правата?

Когато вие не сте извършили нарушението, за което са ви глобили, вие трябва да обжалвате наказателното постановление издадено от НАП. То се оспорва с жалба пред Районния съд по местоизвършване на нарушението и се призовават свидетели. Съдът изследва цялия случай, за да прецени виновен ли сте, или не. Ако прецени, че нямате вина или не сте извършил нарушението, той ще отмени наказателното постановление.

❓ Издадоха ми ревизионен акт. Какво да правя и как да го обжалвам?

Преди съдебно обжалване, ревизионният акт задължително се обжалва по административен ред. Жалбата се подава в НАП в 14 дневен срок от връчване на акта. Директорът на дирекция ОДОП се произнася с решение в 60 дневен срок. Той може да измени или да отмени ревизионния акт. Ако не се произнесе в срок, се счита, че е произнесен мълчалив отказ по правилата на АПК. След като приключи административното обжалване на ревизионния акт се пристъпва към съдебно обжалване. Подадената съдебна жалба не спира изпълнението на ревизионния акт. За повече информация посетете https://rastashki.com/administrativno-pravo/dela-sreshtu-nap

⏱️ Какъв е срокът за обжалване на акт или на наказателно постановление издадено от НАП?

Ако обжалвате наказателно постановление издадено от НАП, срокът за депозиране на жалбата е 7 дневен и започва да тече от датата на връчването му. При пропускане на срока е възможно да се изтъкнат уважителни причини и да се иска възстановяването му по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

❓ Глобиха ме от НАП за дребно нарушение. Какво да правя?

Ако НАП констатира нарушение, което е маловажно, те нямат право да ви съставят акт и да ви глобяват с наказателно постановление. По правилата на чл. 28 от ЗАНН, НАП са длъжни да ви напишат писмено предупреждение под формата на предписание. Дали случаят е маловажен се преценява за всеки казус по отделно съгласно съдебната практика. Ако вече са ви глобили за маловажно нарушение, имате право да обжалвате наказателното постановление пред съд.

💲 Колко струва адвокатската консултация с добър адвокат по административно право?

Адвокатската консултация в адвокатска кантора „Расташки“ се определя в зависимост от сложността на казуса и продължителността на работата по него. Средната цена за устна консултация е в размер на 50 лева, а за писмено становище в размер на 90 лева.

💶 Колко струват адвокатските услуги на добър адвокат София?

Адвокатските възнаграждения се определят по законоустановен минимум, който се съдържа в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Имате казус с НАП?
Адвокат Расташки може да Ви съдейства със създалия се казус.