Какво представлява издръжката на дете
Издръжката е уредена като институт в Глава 10 от Семейния кодекс (СК). Издръжката представлява парична сума, която се изплаща на лице, което е неработоспособно и не може да се издържа самостоятелно. Спрямо чл.139 от Семейния кодекс, правото на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Тя се изплаща от лицата по чл.140 на лицата по чл.141 от Семейния кодекс.
Тъй като правилата относно издръжката са основно императивни, всяка клауза в брачния договор, с която съпрузите правят отказ от нея, се счита за нищожна, както и всеки друг вид отказ от издръжка.
Най-често срещаната разновидност на издръжката е заплащане на издръжка от родител на своето дете, чрез другия родител, който упражнява родителските права.
Издръжката се постановява със съдебно решение, но може да се изплаща и без да бъде постановена.Съдът следва да се съобрази, със сумите, които са били изплащани преди постановяването ѝ.
За постигане на максимално изгодни условия при отсъждане на издръжка, следва да наемете услугите на опитен адвокат в София, койт ще гарантира защитата на вашите интереси.
Как се определя размерът на издръжката
Отговорът на този въпрос намираме в разпоредбите на чл.142, ал. 1 от СК, съгласно които, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Тоест съдът следва да съобрази, както нуждите на детето, така и възможностите на родителя, който дължи плащане. Ние, в качеството си на ваши повереници в процеса, следва да докажем големи нужди на детето и високи възможности на родителя, който ще заплаща. Ако пък целта ни е да заплащаме по-малка издръжка, следва да се стремим да докажем, малки нужди на детето и ниски доходи на дължащия издръжка.
Съгласно чл.142 ал.2 от СК, минималният размер на издръжката на дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Считано от 01.01.2020г., минималната работна заплата за страната се определя в размер на 610 лв, следователно актуалният минимален размер на издръжката, считано от 01.01.2020г. е 152,50 лв.
Всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Също така родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тоест, съдът ще осъди родителя, който не упражнява родителските права, да заплаща издръжка, независимо от това дали той притежава средства или не.
Родителите дължат издръжка и на навършилите пълнолетие свои деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст, при обучение в средно, и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.
Как да увелича размера на издръжката на дете?
Съгласно нормата на чл.150 от Семейния кодекс, който урежда отношенията в контекста на семейното право, присъдената издръжка може да бъде изменена, при изменение на обстоятелствата. Много често се стига до повишаване на издръжката на детето. Това следва от факта, че децата растат, а с тях се увеличават и разходите за задоволяване на техните потребности и нужди. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Промяната на присъдената издръжка става по съдебен ред, с гражданско дело, в решението по което, съдът присъжда нов размер на издръжката. Издръжката може да се увеличи, също и когато е била в минимален размер, а той се е повишил в следствие на растеж на минималната работна заплата за страната.
Като основна предпоставка за увеличение на вече присъдената издръжка е самият факт на растеж на минималната работна заплата за страната, следователно с нея се увеличава и минималният размер на издръжката. Други предпоставки, които трябва да бъдат налице, за да уважи съдът искането за увеличаване на издръжката са:
- Децата все още да не са навършили пълнолетие;
- Ответникът по делото да е техен родител;
- Да съществува трайно и съществено увеличение на техните нужди и ответникът да бъде в състояние да дава исканата издръжка.
Как да постъпя, ако не се изплащат дължимите суми за издръжка?
Въпреки, че издръжката е едно от най-силно гарантираните вземания, тъй като държавата в своята политика и нормотворчество следи за спазване на интересите на непълнолетните, има ситуации, при които родителят, който е осъден да изплаща месечна издръжка на дете, не изпълнява това свое задължение. Тогава другият родител следва да образува изпълнително дело, при условие, че разполага с влязло в сила съдебно решение.
Ако се образува изпълнително дело, държавният или частният съдебен изпълнител могат да съберат дължимите суми за издръжка по принудителен ред, ако след установения срок за доброволно изпълнение плащане не настъпи. В тази ситуация може да се наложат запор на трудово възнаграждение или запор върху банкови сметки, запор върху движими вещи или възбрана върху недвижими имоти и други обезпечителни мерки срещу длъжника.
Неизплащането на месечната издръжка, не само накърнява правото на децата да получат това, което им се дължи, а също така представлява и престъпление по чл.183 от Наказателния кодекс (НК). Тук имаме правна възможност да входираме жалба в прокуратурата и да бъде образувано наказателно дело, в следствие на което да се стигне дори до осъдителна присъда, за незаплащане на издръжка на дете.
Ако срещу длъжника, бъде повдигнато обвинение пред съд за престъпление по чл.183 НК, наказанието по осъдителна присъда е лишаване от свобода до една година или пробация. Ако обаче длъжникът я плати дължимите суми за издръжка, преди присъдата да влезе в сила, той не се наказва. Ако родителят повторно извърши същото престъпление, вече наказанието му, ще бъде до две години лишаване от свобода или пробация, както и задължително обществено порицание и не може да се приложи алинеята, в която той не се наказва.
