Наследяването е правен институт, който поражда множество казуси в практиката на юристите. Ние в адвокатска кантора „Расташки“ можем да ви съдействаме във връзка със сложните правоотношения на наследството и да защитим вашите права пред съдебните институции.
Наследяването в Република България се извършва при наследство по закон, описано в глава вотра от Закона за наследството и наследство по завещание, нормирано в глава трета. В чл.13 от горепосочения закон е записано, че всяко лице, което е навършило осемнадесет годишна възраст и не е поставено под запрещение, поради слабоумие, може да състави завещание, с което да се разпореди с имуществото си, след своята смърт.
Когато говорим за завещание трябва да знаем, че освен недвижими имоти могат да се завещават и наследяват движими вещи като моторни превозни средства, парични влогове в банки и други.
Нарушаване на запазена част от наследството чрез завещание
При съставяне на завещанието, завещателят следва да се съобрази със запазената част на кръговете от наследници по чл.29 от Закона за наследството. Той не може да я наруши, а дори да го направи, тези завети ще се считат за недействителни пред съда и няма да породят гражданскоправни последици.
Ние сме имали казуси, в които чрез завещание се накърняват запазени части на низходящи и дори на родители. Посъветвайте се с опитен адвокат в София, във връзка с вашите законово определени запазени части от наследствената маса, дори в завещанието да сте лишени от тях.
В тези случаи, след исков съдебен процес, съдът трябва да измени завещателните разпоредби, като обяви за недействителни тези, които противоречат на чл.29 от Закона за наследството.
Видове завещания и рисковете при тях
От години в България действа така наречената имотна мафия, чиято най-предпочитана измама е наследяването на недвижим имот чрез фалшифициране на завещание.
Жертви на този вид имотни измами са предимно възрастни хора, с недвижими имоти, и без наследници от най-близките степени на наследяване.
Случва се и подправянето на завещание да се извърши от един от наследниците, за да увеличи своя дял в наследството или от лице което не попада в кръга на наследниците по закон, за да получи част или цялото наследство.
За да разгледаме проблематиката на фалшивите завещания, трябва да изясним, какво точно представлява документа завещание. В чл.23 от Закона за наследството е описано, че завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.
Нотариалното завещание се извършва пред нотариус и двама свидетели, пред които се записва волята на завещателя в документа. Това е най-високо надеждната форма на завещание от към правна сигурност, но е свързана с разноски и определена доза организация.
За подправка и фалшифициране на такъв вид завещание, би следвало да се предполага и криминалното участие на нотариус. Тези случаи са изключително редки в съдебната практика.
По друг начин стои въпроса със саморъчното завещание. За да бъде действително, то трябва да бъде написано изцяло ръкописно от самия завещател и да съдържа датата на съставяне, както и подписа на завещателя по правилата на чл.25 от Закона за наследството.
Опростената форма на саморъчното завещание, а именно ръкописен текст и подпис и огромната му значимост, довежда до чести случаи на фалшификации на този вид документ.
В нашата адвокатска кантора са идвали клиенти, жертва на подправени саморъчни завещания, в следствие на което е необходимо да се заведе исково производство, в което да се докаже неистинността на саморъчното завещание и да се отменят всичките правни последици, които то е породило със задна дата.
Фалшивото завещание може да бъде неавтентично и невярно. В най-честия случай, а именно неавтентичността, се твърди, че документа е съставен от едно лице, а всъщност съставителя е друг. При неверен документ имаме промяна в самия текст на завещанието, като то е подправено, за да облагодетелства определени лица.
Правна помощ при фалшиви завещания
Когато един документ е фалшифициран, той е недействителен в правния свят и не може да породи своите гражданскоправни последици, които в случая са завети в завещание, спрямо определено лице. Освен това, подправянето и послужването с неистински документ, представлява престъпление по чл.308 от Наказателния кодекс.
Тоест ако в едно гражданско съдопроизводство се установи фалшификация на завещание, освен че този документ ще бъде признат за недействителен и няма да породи правни последици, следва да се извести прокуратурата и съставителя на неистинския документ да бъде подведен под наказателна отговорност.
Сърцето на целия процес при оспорване на саморъчно завещание е извършването на съдебно-графологична експертиза. За да бъде извършена такава експертиза е необходимо по делото да бъде приложено оспореното завещание в оригинал, както и сравнителен материал, относно сравнение на почерка и подписа на завещателя.
Възможно е извършването на експертиза по копие на документ, но съдията следва да прецени доказателната сила на този вид експертиза като по-ниска.
Сравнителния материал може да представлява всеки един неоспорен документ, написан саморъчно от завещателя, въз основа на който експерта графолог ще може да направи сравнение със самото завещание.
Криминалистичният подход при извършване на графологичната експертиза предполага висока точност в отговора на поставените въпроси относно автентичността и вярността на изследвания документ.
Експертите в тази област сравняват нормалния натиск, с който завещателят е пишел с химикал, както и на каква височина е започвал и завършвал всяка буква в своя почерк, с коя ръка е пишел, начина на изписване на ръкописните букви, момента на завършване на всяка буква, както и много други криминални елементи от науката графология.
При положителен резултат от съдебно-графологичната експертиза, опитният адвокат, лесно би спечелил делото и би обезсилил фалшивото завещание.
При отрицателен резултат и съмнение относно професионалното извършване и уменията на експерта графолог, следва да се поиска от съда извършване на повторна експертиза от друг графолог или извършване на тройна експертиза от трима експерти в областта, която би дала най-точно становище по поставените въпроси относно вярността и автентичността на саморъчното завещание.
