Застраховка „Автокаско“ и как да потърсим правата си
Един от най-разпространените договори в застрахователното право е имуществената застраховка. Към него се причисляват всички застраховки на вещи, движими или недвижими, собственост на правните субекти. Когато говорим за „Автокаско“ имаме предвид застраховка на вещ – моторно превозно средство, която покрива определени рискове при нанасяне на вреди или погиване на вещта. Те могат да бъдат с различен произход като пожар, природно бедствие, пътнотранспортно произшествие и др.
При настъпване на застрахователно събитие, следва да са настъпили вреди по застрахованата вещ или да се е стигнало до нейното пълно погиване, така наречената пълна щета на автомобил.
Тъй като различните застрахователни компании, предлагат различни условия на своите застраховки „Автокаско“, ние ще обособим изцяло практика си по тези дела, за да можем да Ви консултираме на кои реквизити да наблегнете и какво да проверите при сключване на вашата застраховка.
При застраховането на моторно превозно средство, обикновено договорите се сключват за срок от една година и следва да се заплати изчислената от застрахователя застрахователна премия за този период. В зависимост от рисковете, които вашата застраховка покрива, премията – цената ѝ, може да варира. Много от застрахователите предлагат разсрочване на плащанията по застрахователните премии, но при евентуална щета, те не изплащат обезщетения, преди да са получили цялата сума по застрахователната премия. Тези уговорки са описани в общите условия на застрахователния договор, който сключвате.
Обърнете особено внимание и отделете време да прочетете цялостната нормативна база на договора, който подписвате, включително протокола за преглед на вашия автомобил, попълнените въпросници, общите условия и самата застрахователна полица – обективираща договора за застраховка. Не забравяте, че всеки един подписан документ Ви обвързва и за вас и вашия застраховател, те ще имат силата на законови разпоредби. Важно е да се проверят рисковете, които се покриват при евентуално застрахователно събитие и причините при които застрахователят би могъл да се освободи от заплащане на застрахователно обезщетение по вашето Автокаско.
Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Автокаско
Когато получите отказ да ви бъде изплатено застрахователно обезщетение, по заведена щета, не се обезверявайте. Много от застрахователните компании имат практиката да отказват плащания по щети, ако те са в големи размери или са възникнали при обстоятелства, които не са изцяло доказани по време на извършения оглед.
Огромна част от тези откази са неправомерни, поради това, че не са мотивирани правилно и обстоятелствата по тях не могат да бъдат доказани на по-късен етап по време на съдебното производство. Най-често описваното бланково основание за отказ се изразява в това, че настъпилите щети не могат да бъдат получени в следствие на така декларираните данни от застрахования.
Този тип описание на мотивите, не посочва по никакъв начин фактическата обстановка и как тя противоречи на декларираното. Чрез него застрахователят намеква, че сте укрили или не сте декларирали факти от важно ествество, които биха били от значение при изясняване на цялостната обстановка по настъпилото застрахователно събитие. При този тип немотивиран отказ, единственият начин да си получите дължимото е да заведете съдебно дело и да поискате от съда да осъди застрахователната компания да Ви изплати дължимото застрахователно обезщетение по вашата щета.
С постановяването на отказ, застрахователната компания не се освобождава от задължението си да изплати застрахователно обезщетение. Тя просто заявява едностранно, че не желае да извърши доброволно плащане по заведената щета. Следва да инициирате съдебно исково производство, във връзка с неизпълнението на застрахователния договор от страна на застрахователя.
Дела по застраховки Автокаско
Преди стартиране на съдебното дело, срещу незаплатилия застраховател, опитният адвокат следва внимателно да провери фактическата обстановка и извършените действия, по време и след настъпване на застрахователното събитие. Застрахованият следва да е взел всички възможни и необходими мерки за ограничаване на щетите, нанесени на застрахования обект. Той е длъжен да уведоми застрахователя в срок за настъпилото застрахователно събитие.
Този срок е седем работни дни, спрямо разпоредбите на чл.403 от Кодекса за застраховането, но може да бъде уговорен като по-кратък в общите условия на договора. Минимума е три работни дни във връзка с чл.403 ал.2 от Кодекса за застраховането.
Застрахованият има и задължението да представи всички изискани от застрахователя и необходими документи, относими по щетата, както и цялата информация относно застрахователното събитие спрямо разпоредбите на чл.404 от Кодекса за застраховането.
Ако застрахованият не е изпълнил някое от своите задължения, той рискува да получи отказ за изплащане на обезщетение, който в тези случаи ще бъде правомерен. По този начин в съдебния процес, искането може да бъде парирано с възражения за неизпълнение по договора за застраховка от страна на самия застрахован.
По време на делото срещу застрахователя, който е отказал да Ви изплати застрахователно обезщетение е от особена важност да бъде правилно разпределена доказателствената тежест. Доказателствена тежест е правен термин, с който се създават задлъжения за страните в процеса да докажат фактите, от които извличат благоприятни последици. Тя се определя от съда, в доклада по съдебното дело за различните факти, които следва да се докажат от ищеца и ответника.
В разпоредбите на чл.154 от Гражданския процесуален кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Тоест задължение на застрахователното дружество е да докаже твърдяния от него факт или обстоятелство, а именно, че има декларирани неверни данни или че застрахователното събитие не е настъпило по описания начин или пък няма как да е настъпило по този начин.
Общото правило в гражданското право гласи, че всяка страна в процеса, носи доказателствената тежест за факта, от който извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира, че са настъпили. Тази тежест се изразява в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили правните последици, чиито юридически факт не е доказан.
При отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, в тежест на застрахования ищец е да докаже, че е имал валидно сключен застрахователен договор, собственост върху застрахованото МПС, реалната стойност на щетите, както и настъпването на застрахователното събитие и причинно следствената връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие.
В тежест на ответникът застраховател ще бъде доказването на мотивите за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, а именно че фактическата обстановка на настъпване на събитието не съответства на декларираната. Тоест застрахователната компания следва да докаже твърдяното несъответствие, твърдяната измама в обстоятелствата или неправилното деклариране на фактическата обстановка при настъпване на застрахователното събитие.
Ако застрахователя не успее да представи относими доказателства за тези факти по време на съдебния процес, ще имаме едно успешно исково производство и следва застрахованият да получи дължимото застрахователно обезщетение, ведно с изтеклата мораторна и законна лихва, както и с всички разноски по съдебния процес.
