Дела срещу административни актове
Административният акт представлява волеизявление на орган с властнически функции – държавен изпълнителен орган, с което волеизявление се създават права или задължения за правни субекти на гражданското право – физически или юридически лица.
Чрез издаването на административни актове, органите на власт директно регулират отношенията между гражданите и държавата.
Издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се урежда от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който е основният закон в сферата на административното право. Административният акт може да се съдържа в действие или бездействие на държавен орган, дори в отказ да се издаде такъв.
Индивидуалните административни актове се издават въз основа спазване на материалния закон, както и на процесуалните правила, описани в АПК. Процедурата по издаване на акта започва или по инициатива на гражданскоправния субект или на компетентния административен орган.
Органът на власт е длъжен да осигури на страните възможност да участват в производството по издаване на административния акт, като преглеждат документите по преписката, правят бележки, извадки, копия и др.
В административния процес, доказателствата се събират от административния орган, освен в предвидените от закона случай. Страните са задължени да представят всички доказателства, които се намират при тях, пред компетентния орган, според правилата на чл. 36 ал. 2 от АПК.
Общия срок за издаване на административен акт е четиринадесет дни от датата на започване на производството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да бъде издаден административен акт. Този отказ също подлежи на съдебно и административно обжалване по реда на АПК.
Издаване на разрешителни и лицензи
За упражняването на някои видове дейности от гражданскоправните субекти е необходимо да се издаде разрешение или лиценз от държавен орган на изпълнителната власт.
По своята правна същност разрешенията и лицензите представляват административни актове и доколкото специален закон не предвижда други правила за издаването им се прилагат и общите правила на Административнопроцесуалния кодекс. В адвокатска кантора Расташки, най-често съдействаме при издаването на:
- Разрешение за строеж, издава се от съответната служба в общинска администрация по Закона за устройство на територията (ЗУТ);
- Разрешение за организиране на хазартни игри, издава се от Държавна комисия по хазарта спрямо Закона за хазарта;
- Лиценз за кредитна дейност, извършва се регистрация в Българска народна банка (БНБ) по закона Закона за кредитните институции;
- Лиценз за извършване на частна охранителна дейност, издава се от Министерство на вътрешните работи (МВР), спрямо Закона за частната охранителна дейност;
- Лиценз за товарни и автомобилни превози, издава се от Държавна автомобилна инспекция (ДАИ) по Закона за автомобилните превози.
- Лиценз за застрахователна дейност и лиценз за застрахователни брокери, издава се от Управление „Застрахователен надзор“ към Комисията за финансов надзор, по Кодекса за застраховането (КЗ).
Издаването на тези разрешителни и лицензи е свързано с предоставянето на голям обем документация и спазването на всички законови изисквания на съответния специален закон.
Ние можем да ви съдействаме през целия процес по издаване на желания административен акт, който ще породи благоприятни правни последици за вас и вашия бизнес, разрешавайки ви извършването на дейността, към която се стремите.
Оспорване на административни актове по административен ред
Според чл. 81 от АПК, индивидуалните и общите административни актове, подлежат на оспорване пред по-горестоящия административен орган. Това означава, че ако оспорвате акт на териториална дирекция на компетентния орган, следва да подадете жалба до областната дирекция, която се явява по-горестояща.
Срокът за административно обжалване е четиринадесет дневен от съобщаването му на заинтересованите лица. Оспорването на актове по административен ред, не винаги е толкова ефективно, колкото съдебното обжалване.
Въпреки упоритостта на държавните структури да не отменят сами своите незаконосъобразни актове, този ред на оспорване би могъл да бъде ефикасен, когато жалбата ви е оформена от добър адвокат в София.
Следва всички пороци на административния акт да бъдат правилно изтъкнати пред по-горестоящия орган, за да може той да вземе мерки по отмяната на административния акт.
Съдебни дела срещу административни актове
Съдебното обжалване на административните актове се инициира чрез жалба от страна на заинтересованите гражданскоправни субекти, подадена до съответния административен съд, по постоянния адрес на адресатите в акта, чрез компетентния административен орган, който е издал оспорвания акт.
Административното производство е двуинстанционно, тоест когато Административния съд издаде своето решение, то подлежи само на едно обжалване пред Върховния административен съд, чрез което се провежда касационното производство.
Административните актове могат да се обжалват в четиринадесет дневен срок от съобщаването им. Мълчаливият отказ или съгласие се обжалват в едномесечен срок от момента, в който компетентният орган е трябвало да се произнесе. Ако тези срокове бъдат пропуснати, административният акт влиза в сила и не може да се оспори, освен ако не е нищожен.
Ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, в седем дневен срок от получаване на известието за оставяне на жалбата без разглеждане, заинтересованото лице може да поиска възстановяване на срока, като в молбата си трябва да представи доказателства относно непредвидените обстоятелства.
По административните дела се изплащат разноски. В чл. 143 от АПК, е нормирана отговорността за разноски на административния орган.
Когато съдът отмени обжалвания акт, тоест делото бъде спечелено, разноските по производството, включително и адвокатското възнаграждение на един адвокат, когато страната е ползвала такъв се възстановяват на лицето от бюджета на органа издал незаконосъобразния административен акт.
Доказателствената тежест при обжалването на административните актове е определена в чл. 170 от АПК. Там е нормирано, че административният орган и лицата, за които административният акт е благоприятен следва да докажат материалната и процесуалната му законосъобразност.
Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да докаже съществуването на предпоставките за издаването на акта, тоест че отказът е незаконосъобразен.
Като доказателства могат да се използват, събраните редовно през административния процес данни, а също и свидетелски показания относно релевантни за делото факти и обстоятелства.
Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Той може да обяви нищожност на административния акт, да го отмени или да отхвърли оспорването му.
Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на решението.
Съдебното обжалване на административни актове е високо ефективно, когато е подготвено и извършено от добър адвокат по административно право, който успешно може да води дела срещу НАП, КАТ, КЗП или други подобни държавни институции.
При неблагоприятни правни последици, породени от незаконосъобразен административен акт, не се колебайте да потърсите юридическа помощ и да стартирате съдебния процес.
