Дела по задължителна застраховка трудова злополука
При полагане на труд по трудов договор в определени рискови за здравето сфери на дейност, нашето законодателство задължава работодателите да сключват на своите работници и служители задължителна застраховка трудова злополука.
По този начин при наличие на увреждане или смърт, тоест при настъпване на застрахователното събитие, пострадалия работник или служител ще може да предяви претенцията си не само към работодателя, но и към застрахователя по сключената полица.
Отношенията във връзка със задължителната застраховка трудова злополука са нормирани в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.
Субсидиарно се прилагат Кодекса на труда (КТ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Кодекса за застраховането (КЗ). В нашата адвокатска практика, ние имаме солиден опит във връзка с този вид казуси и цялостната сфера на застрахователното право.
Установяване и деклариране на трудовата злополука
Когато настъпи трудова злополука, която се изразява във временна неработоспособност, постоянно намаляване на работоспособността или смърт в следствие на работа или настъпила на работното място, работодателят е длъжен да подаде декларация до Националния осигурителен институт (НОИ).
След разследване, което се извършва от комисия на НОИ за трудови злополуки, в които са пострадали повече от трима души или са довели до инвалидност или смърт, се издава протокол, който съдържа данни относно: работодателя; пострадалите лица; мястото и времето на злополуката; начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането; допуснати нарушения на закона; лицата допуснали нарушения и др.
За да се получи обезщетение по задължителна застраховка трудова злополука следва да има настъпило застрахователно събитие, тоест трудовата злополука да е отчетена от работодателя, който е длъжен да извърши собствено разследване и да състави протокол, който се представя в териториалното поделение на НОИ.
Много често работодателите отказват да извършат действия, както и не дават информация относно сключените застраховки трудова злополука, тъй като това би довело до евентуални искове от пострадалия срещу тях. Важно е да знаем, че работодателят няма право да отказва информация, свързана с настъпилата трудова злополука и сключените застрахователни договори.
По правилата на чл. 3 ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, ако работодателят не спази реда за деклариране на трудовата злополука пред НОИ, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок от дванадесет месеца след настъпването на злополуката в НОИ.
Дела по застраховка трудова злополука
След като се установи по надлежния ред, че злополуката има характера на трудова, тоест настъпило е застрахователно събитие, следва да се предяви претенция за изплащане на обезщетение, което може да бъде насочено както срещу застрахователя, така и срещу работодателя.
В чл. 200 от Кодекса на труда е нормирано, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган, или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Дължимото обезщетение по този член се намалява с получените суми от застрахователни обезщетения по сключени договори за застраховане на работниците и служителите. Тоест ако застрахователното обезщетение не покрива изцяло вредите от злополуката, ние можем да искаме от работодателя да ни обезщети за остатъка, който не е изплатен.
При дела по този вид застрахователни договори пострадалите лица имат правото да заведат претенцията си директно срещу застрахователя. Това има своите предимства от гледна точка на размера на обезщетението, тъй като в повечето случаи то е по-голямо по застрахователния договор, в сравнение с дължимото от работодателя.
Размера на застрахователното обезщетение се определя в Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, както и в сключения застрахователен договор и общите условия към него.
Друго предимство при насочване на директна искова претенция към застрахователя е наличието на сигурни средства за обезщетяване на настъпилото застрахователно събитие, докато работодателите не винаги разполагат с такива, особено когато те са капиталови търговски дружества с ограничена отговорност.
По време на съдебния процес, опитният адвокат знае, че следва да се докаже безсъмнено настъпването на застрахователното събитие, тоест на трудовата злополука, наличието на валидно сключен договор за застраховка трудова злополука, както и настъпилите вредни последици.
Ако работодателят е бил длъжен, но не е сключил договор за задължителна застраховка трудова злополука или сключеният договор се окаже недействителен, той ще понесе цялата отговорност по обезщетяването на вредите от настъпилата трудова злополука и следва да изплати обезщетението на пострадалия в пълен размер.
