В предходна публикация вече разгледахме в основи какво представлява записът на заповед, как се издава и какви са предимствата на издаването му, както и начина за принудително удовлетворяване на претенцията на кредитора по сделката.
В днешната статия ще разгледаме в дълбочина друг важен аспект на института, а именно давностните срокове, свързани с упражняване на правата по запис на заповед. Те представляват интерес, тъй като са отклонение от общите правила за погасителната давност по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и практически дори може да се заключи, че издаването на документа води до съществени ползи в тази насока за лицето, на което се дължи плащане.
Прилагане на правилата за менителница относно записа на заповед
Записът на заповед е едностранна сделка без акцептант, която принадлежи към т. нар. менителнични ефекти, част от които е и менителницата. Неслучайно Търговският закон (ТЗ) препраща към нормативните правила за менителницата относно записа на заповед. Те се прилагат в случаите, в които в ТЗ не е уредено специално правило за записа на заповед и естеството му е съвместимо с конкретното правило, отнасящо се до менителницата.
Въз основа на тази разпоредба относно записа на заповед се прилагат съответно правилата при пропускане на срока за предявяване на ценната книга, за формата и действието на джирото, за възможността за поемане на задължение за лихва, относно размера на обрания иск поради неплащане, менителничното поръчителство и др.
За целите на настоящата публикация е най-важно, че приложение намират и правилата относно погасителната давност и неоснователното обогатяване.
Давност при запис на заповед – какво конкретно казва законът
За разлика от общата 5-годишна погасителна давност по ЗЗД, тук се прилага изключваща я специална давност. Съгласно нея исковете по запис на заповед срещу длъжника се погасяват с изтичането на 3 години от настъпването на падежа по документа.
Ако спрем дотук бихме могли да заключим, че това е по-ограничителен срок, в сравнение с общия такъв. В случай, че приносителят на записа изпусне срока да потърси плащане или не протестира навреме при неизпълнение на задължението за плащане, губи своите права за предявяване на пряк и регресен иск относно вземането си по записа.
При тази хипотеза обаче, ТЗ предоставя още една възможност на кредитора под формата на иск за неоснователно обогатяване по менителничния ефект. Това също е специално правило, отклоняващо се от общите такива по ЗЗД и се прилага, само когато е налице обогатяване на длъжника във вреда на кредитора.
Искът за неоснователно обогатяване по ТЗ се предявява от приносителя срещи издателя. Може да се предяви в 3-годишен давностен срок от загубване на правото за предявяване на пряк и регресен иск по записа на заповед.
В крайна сметка, ако съберем двата приложими специални давностни срокове, се получава обща 6-годишна давност, която надвишава общата. А това на практика предоставя по-добра възможност за удовлетворяване претенцията на кредитора.
