В отношенията между физически и юридически лица, често се стига до нуждата от документиране на едно безусловно вземане. В този случай, най-лесен и сигурен начин, за страните по едно облигационно отношение е да съставят запис на заповед.
Честа е нуждата от подписване на запис на заповед при паричния заем. Когато две лица сключат устен или писмен договор за заем, заемодателят желае да е сигурен, че ще получи парите си обратно. Но защо и как изготвянето и подписването на запис на заповед гарантира това? За да отговорим на тези въпроси от гледище на един адвокат, първо трябва да разгледаме какво всъщност представлява документа запис на заповед.
Какво е запис на заповед
Запис на заповед представлява документ, който по своята същност е ценна книга. Тя съдържа в себе си права, а именно правото на кредитора да получи плащане от длъжника, подписал заповедта. Не всеки документ, с който се поема задължение да се заплати определена сума на едно лице, представлява запис на заповед.
За да бъде валиден запис на заповед, той следва да отговаря на законните изисквания и да съдържа всички необходими реквизити, описани в чл.535 от Търговския закон, а именно наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
Ако един документ съдържа описаните реквизити, той представлява запис на заповед и е ценна книга, която удостоверява вземането на кредитора. Не необходима нотариална заверка за валидността на документа запис на заповед. Никъде в закона не е предвидена нотариална форма относно този тип ценна книга.
Как да си получим дължимите пари по запис на заповед
Как закона гарантира, че с подписана и редовна запис на заповед, ние можем бързо да си получим заемните пари обратно? Когато притежаваме запис на заповед, чийто падеж е настъпил и не сме получили плащане по нея, тоест длъжника не е изпълнил задължението си, описано в ценната книга, ние като кредитор имаме право на принудително удовлетворение.
Процедурата описана в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) цели достигане до изпълнителен лист, който представлява изпълнително основание, с което лесно можем да си получим парите принудително. Ако ние имаме обикновен договор за заем, който не е нотариално заверен, следва да пуснем заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК и тогава, с едно обикновено възражение, длъжникът би ни принудил да водим пълен съдебен процес, за да достигнем до изпълнителен лист и едва след приключването му ще можем да си получим парите.
Тъй като съдебния процес е дълъг и скъп, законодателят вземайки предвид законово определената сила на ценната книга запис на заповед, е предвидил кратък ред за достигане до изпълнителния лист. Тоест ако вместо договор за заем или заедно с него, ние притежаваме запис на заповед, това би ни спестило дългия и скъп съдебен процес, тъй като в чл.418 от ГПК е нормирано, така нареченото незабавно изпълнение, чието основание, наред с много други, може да е и запис на заповед.
Тоест няма нужда от дълго съдебно гражданско дело, а единствено трябва да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Разликата между заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и заповедта за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК е в това, че длъжника се уведомява за заповедта по чл.410 от ГПК и ако той възрази, следва да се води съдебен процес. Целта на процеса е да се установи вземането, а при незабавното изпълнение по чл.418 от ГПК, съда издава директно изпълнителен лист, тоест пропускаме съдебното дело и длъжника ще бъде уведомен за предприетите действия, едва когато започне принудителното изпълнение по събиране на вземането или му бъдат наложени обезпечителни мерки като запори, възбрани и други.
Ние можем да поемем краткия и лесен път на чл.418 от ГПК, ако притежаваме валиден документ, представляващ запис на заповед. Именно поради тази причина като предпочитан инструмент за гарантиране на едно вземане в гражданския оборот, било то заем или друго облигационно отношение, лицата изготвят запис на заповед.
