Дела за наследство на имоти

Наследяване на недвижим имот

Когато говорим за наследство на недвижим имот, несъмнено е задължителна консултацията с добър и опитен адвокат. В адвокатска кантора „Расташки“ често се сблъскваме с казуси в областта на наследственото право.

Наследяването в Република България се извършва при наследство по закон, описано в глава втора от Закона за наследството и наследство по завещание, нормирано в глава трета. В тази статия ще обърнем внимание на наследяването по закон. Можете да се запознаете с процеса на наследяване по завещание в раздела дела срещу фалшиви завещания в нашия уебсайт.

Важно е да знаем, че се наследява цялото имущество на длъжника, както недвижимите имоти, така и движимите вещи, парични влогове, суми в брой и др. При няколко наследника, всеки от тях наследява дял от наследствената маса, представляващ дробно число, с което той участва в съсобственост с останалите наследници. Например, ако един наследодател е имал двама сина, те следва да наследят по ½ идеална част от недвижимия му имот.

Наследници и полагащите им се части от наследството

В чл.5 и следващите от Закона за наследството, са описани групите наследници и техните наследствени части, като следва да се има предвид няколко важни правила при наследяването:

1. Децата на починалия наследяват равни части, дори осиновените от него.
2. Съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Ако няма възходящи или братя и сестри или техни низходящи, съпругът получава цялото наследство.
3. Ако починалият не е оставил низходящи, наследяват живите родители.
4. Ако наследодателят е оставил само възходящи роднини от втора или по-горна степен, наследяват само най-близките от тях по равни части.
5. Ако починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
6. Когато починалият не е оставил братя или сестри, нито низходящи, нито възходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близките изключват по далечните по степен.
7. Низходящите на починалия, които са починали преди него, се заместват по закон от своите низходящи.

Въз основа на гореописаните принципи се разпределят идеалните части от наследствената маса. Тоест ако един недвижим имот се наследява, то частта на починалия съпруг ще се подели между съпругата и двете им деца по равни части, а именно 1/3 идеална част за всяко дете и 1/3 за съпругата.

Разделяне на наследствени имоти

Най-често срещания вид делба в правото е делбата на имоти между наследници. Когато общ наследодател е оставил един или повече имоти, следва да се извърши делба, за да може всеки от наследниците да получи реална част, която да е негова пълна собственост.

Делбата на недвижим имот се дели на доброволна и делба по съдебен ред. В адвокатска кантора Расташки, ние можем да Ви съдействаме и с двата вида поделяне на вашия наследствен имот. Ако съществува разбирателство между роднините и те са изяснили, кой какво желае да получи от наследството, е значително по-лесно и бързо да се извърши доброволна делба пред нотариус. Процеса на доброволна делба на недвижим имот се извършва с нотариален протокол за делба. Нужно е имотите да са поделяеми или да е договорено необходимото прачино изравняване между наследниците.

Чести са случаите, когато имаме неразбирателство между наследниците относно техните дялове, относно извършени подобрения в имота от един от тях и дори относно качеството им на наследници. Когато има подобен спор, следва делбата да се извърши по съдебен ред.

Всеки от наследниците има правото по всяко време да заведе иск за делба срещу останалите наследници, с който да поиска да се подели налседствен недвижим имот или няколко такива. Образува се съдебно дело, което тече по правилата на глава двадесет и девета от Гражданския процесуален кодекс чл.341 – чл.345. Съдебният процес по разделяне на наследствен имот е дълъг и сложен и е задължително да се доверите на опитен адвокат в областта на недвижимите имоти.

Наследство със задължения

В гражданския оборот на модерното общество често се случва да се заемат суми от банки под формата на банкови потребителски кредити или ипотечни кредити. Трябва да знаем, че когато приемаме наследство, ние всъщност приемаме и задълженията на нашия наследодател. Цялата му наследствена маса, заедно с всички позитиви и негативи, вземания, налични измущества и задължения към трети лица.

В този ред на мисли, следва да си дадем сметка относно размера на задълженията. Ако той е по-голям от имуществото на наследодателя и ние приемем наследството, ще станем отговорни за всички задължения, които наследодателят ни е имал към трети лица, включително заеми към банки и кредитни институции. За приемането на наследството не се изисква специална форма. Достатъчно е да започнем да използваме или да се разпореждаме с него, за да се счита наследствената маса за приета.

Редът, при който можем да защитим правата си, при наследствена маса със задължения, е приемането на наследство по опис. Когато се приемама наследство по опис, наследниците са отговорни за задълженията на техния наследодател, само до размера на приетото наследство. Тоест те няма да отговарят със собственото си имущество. Например, ваш роднина ви оставя наследство, което съдържа къща на стойност 50 000 лева и задължения по банков кредит на стойност 70 000 лева.

Ако вие не приемете наследството по опис, а влезете във владение на къщата, то банката ще изиска от вас да върнете сумата от 70 000 лева и ще може да се удовлетвори принудително за тази сума от цялото ви имущество. Ако обаче приемете наследството по опис, единственото имущество, от което банката би могла да се удовлетвори предварително е това в описа (в конкретния случай къщата), независимо че то не покрива цялата заета сума. Ако не сте сигурни дали правата надхвърлят задълженията по една наследствена маса, винаги приемайте наследството по опис.

Процедурата на приемане на наследство по опис стартира с молба до Районния съд в района на откриване на наследството. Към нея се прилагат преписи от акта за смърт и удостоверение за наследници. Съдът следва да състави протокол, в който описва наследството, тоест всички движими и недвижими вещи в наследствената маса. По този начин, ако кредитор на наследодателя предяви свои вземания, ще се знае кое точно имущество е наследено и вие ще бъдете ограничено отговорни само до размера му.

Срокът за приемане на наследство по опис е три месеца и започва да тече от момента на узнаването за смъртта. При непредвидени обстоятелства, районния съд може да удължи срока с три месеца.

Отказ от наследство

Отказът от наследство представлява пълен отказ от правото на наследник да наследи своя наследодател. Не може да се прави отказ само за част от наследството. Това е отказ от едно имуществено право и не се оттегля в по-късен момент. Консултирайте се с опитен адвокат по наследствено право, преди да извършите отказ от наследство.

Процесът по отказ от наследство започва с писмено заявление от наследника до Районния съд, в района на който е открито наследството. Това писмено заявление трябва да бъде извършено с нотариална заверка на подписа и да бъде вписано в особената книга на съда. То следва да се подаде на регистратура на съответния Районен съд и да бъде придружено от удостоверение за наследници, препис от акта за смърт и вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лева. В последствие Районният съд следва да ви издаде удостоверение за отказ от наследство.