Съсобственността върху недвижим имот представлява съвместно притежание на правото на собственост на поне две лица – физически, юридически, държавата или общините. Според правната доктрина, съсобствеността е нежелано явление за правото, тъй като изисква особен режим на упражняване на правомощията, включени в правото на собственост. Затова българското законодателство урежда различни правни способи за прекратяване на съсобствеността върху недвижими имоти. Сред тях е правото да се осъществи делба по съдебен ред. Чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността гласи, че „Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.“ Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството, „Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.“
Делбата представлява особено исково производство, уредено в Глава двадесет и девета от Гражданскопроцесуалния кодекс, в чл. 341 и следващите. Прилага се в случаите, в които не може да се стигне до доброволна делба, отношенията между съсобствениците са влошени, а в чести случаи, някой от тях лишава от ползване останалите съсобственици. Производството по съдебна делба започва с подаване на иск с местна подсъдност винаги на районните съдилища. Активно легитимиран субект винаги е лицето, което инициира производството по исков ред с искова молба – сънаследник или съсобственик на друго правно основание. Исковата претенция следва да се насочи към всички от съсобствениците на процесния имот, в противен случай, производството е недопустимо. Налице е задължително необходимо другарство, чиято опора откриваме в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, според която „Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.“ Към исковата молба ищецът е длъжен да представи всички писмени доказателства, които подкрепят твърденията му, поради ранната преклузия на правото да се представят доказателства и доказателствени средства. Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от ГПК към исковата молба се прилагат доказателства за активната и пасивната процесуална легитимация, както и относно процесния имот или имоти. Такива са удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници; удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти. Следва да се има предвид, че имотите, включени в процеса се определят освен от исковата молба, и от всеки от останалите сънаследници, който може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти (ал. 2 на чл. 341 от ГПК).
Съдебната делба като особено производство има две фази. Първата може да се нарече подготвителна. Тя завършва с решение по допускането на делбата, което подлежи на обжалване. В тази фаза се разглеждат преюдициалните въпроси (чл. 343 от ГПК), като оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Това е моментът тези въпроси да бъдат разгледани и решени от съда. Съдът решава още и въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик. В случай, че някои от съсобствениците не използват наследствените имоти съобразно своите идеални части от тях, те могат да поискат от съда да постанови кои от тях от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Втората фаза от производството по делба има за предмет реалното поделяне на процесния имот. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице, съгласно чл. 347 от ГПК.
Именно във втората фаза може да се поиска обезщетение за недопускане на ползване на имота от страна на някой от съсобствениците. Разпоредбата на чл. 346 от ГПК урежда възможността да се правят т.нар. искания за сметки. Тези претенции се предявяват в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците, като следва да се посочат и доказателства по искането. Съгласно чл. 30, ал. 3, във връзка с чл. 93 от ЗС всеки съсобственик на недвижимия имот има право част от неговите плодове, естествени или граждански, съответна на дела му от имота. За съвместно разглеждане на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 ал.1 от ЗЗД се приема претенцията по сметки, която следва да определя няколко основни неща. Такива са размерът на обезщетението за лишаването от правото да се ползва процесния съсобствен имот, периода на лишаването от ползване, както и законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 2 ЗС когато общата вещ се полза лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени, от деня на писменото поискване. „Възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване, поради което при получаване на граждански плодове от вещта само от един от съсобствениците, той дължи част от същите на останалите съсобственици съразмерно на дела им.“ /Съдебно решение 08.11.2019 г. на Каварненският районен съд по гр.д. № 557 по описа за 2016 г./
Предмет на доказване по тази претенция е ползването на имота от съсобственик, надвишаващо неговите права, по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС. То следва да е от такова естество, че да възпрепятства или ограничава ползването на другия съсобственик съобразно неговите права /Тълкувателно Решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС/. За упражняването на това право е необходимо отправяне на писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия имота съсобственик. Съдебната практика счита, че тази покана може да се съдържа и в исковата молба. Писменото поискване представлява едностранно волеизявление на съсобственик, лишен от ползване. Неговото съдържание не е конкретизирано от законодателя. Според трайната съдебна практика е достатъчно да се съдържа претенция за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване, без да е нужно да се заяви намерение за реално ползване на общата вещ /мотиви към т.ІІ.2 от ТР №5/24.06.2016 г. по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГК на ВКС/.
Следва да се има предвид, че ползващия съсобственик има правната възможност да се освободи от задължението си за заплащане на обезщетение в две хипотези. На първо място, ако предложи на отправящия поканата съвместно ползване на имота. На второ място, ако му предостави такава част от вещта за ползване, каквато отговаря на правата му. Наред с това, и в двата случая следва претендиращият съсобственик да откаже да приеме предложението. Счита се, че в този случай не е налице лишаване от ползване /съгласно мотивите към ТР №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
