Казуси с имуществени застраховки
Имущественото застраховане в нашето право е уредено в Кодекса за застраховането. В разпоредбата на чл. 399 от КЗ е определено, че предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. В нашата адвокатска практика това най-често е правото на собственост върху вещ или недвижим имот.
Когато сключваме договор за имуществена застраховка е важно да проверим неговите параметри по предоставената ни полица. Застрахователната премия, която трябва да се заплати на застрахователя варира във връзка със застрахователната стойност на вещта.
В чл. 400 от Кодекса за застраховането е определено, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Ако притежаваме недвижим имот, който служи като обезпечение за паричен кредит, тоест ипотекиран е в полза на кредитор – банкова институция, то той би ни задължил по договора за банков кредит да сключим застраховка на недвижимия имот.
По този начин, при настъпване на застрахователно събитие (ако имотът погине), кредиторът ще може да се удовлетвори от обезщетението по застрахователния договор.
Този вид застраховки се сключват изрично с клаузата „в полза на банката кредитор“. Това значи, че третото лице би имало право да получи плащане на застрахователното обезщетение.
При сключване на договор за имуществено застраховане се консултирайте с опитен адвокат, тъй като е необходимо да се оцени и внимателно да се опише застрахованото имущество.
Трябва добре да бъде пресметната застрахователната му стойност, така че тя да не надвишава прекалено много действителната стойност на имуществото, или да не е под нейния размер.
Следва да се обърне внимание на общите условия на застрахователя, които са неразделна част от договора за застраховка и най-вече на разпоредбите, с които той се освобождава от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Важно е внимателно да се разгледат и преценят покритите застрахователни рискове и дали те съответстват на нуждите на застрахования.
Какво да направим при настъпване на застрахователно събитие
При настъпване на застрахователно събитие, което е покрит риск по договор за застраховка на имущество, следва да направим всичко необходимо за ограничаване на щетите.
Ако застрахователното събитие представлява престъпление (например кражба), трябва незабавно да уведомим органите на МВР и да поискаме да ни съставят протокол, в случаите, когато не се предприемат действия за образуване на досъдебно производство.
Спрямо чл. 403 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие, застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя в срок от 7 работни дни от узнаване за събитието, освен ако в договора не е предвиден друг срок.
Трябва да обърнем внимание, че застрахователите предвиждат значително по-къси срокове за съобщаване за настъпилото застрахователно събитие в своите договори. Въз основа на пропуснат от вас срок, те биха могли основателно да ви откажат изплащане на застрахователно обезщетение по правилата на чл. 403 ал. 4 от КЗ.
Ние препоръчваме при настъпване на застрахователно събитие в най-кратък срок да уведомите застрахователя и да попълните необходимите документи представляващи искания и уведомления.
След настъпването на застрахователно събитие по покрит от договора риск, застрахователят има правото да изисква от застрахования необходимата информация за установяването на обстоятелствата и фактите по настъпилото събитие.
При изплащане на застрахователното обезщетение се покриват само нанесените вреди, тоест застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако това не е изрично договорено в договора за застраховка.
Дела по имуществени застраховки
Когато застрахователят откаже да изплати предвиденото обезщетение по настъпило застрахователно събитие, ви съветваме да се обърнете към опитен адвокат в сферата на застрахователното право, който да отстоява вашите интереси в съда, като изисква пълно заплащане на застрахователното обезщетение и законна лихва.
Спрямо разпоредбите на чл. 408 от Кодекса за застраховането, застрахователят може да откаже плащане на обезщетението само:
- При умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение.
- При умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице.
- При неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
- В други случаи, предвидени със закон.
В нашата практика са чести неправомерните откази за изплащане на застрахователно обезщетение, единствено на основанието, че декларираните обстоятелства не съответстват на установените от застрахователя факти и настъпилите щети не могат да бъдат получени в следствие на така декларираните данни.
Твърдените от застрахователя доводи подлежат на доказване в съдебния процес като изявлението на застрахователя, че декларираните данни не биха могли да доведат до настъпилите щети, също трябва да се докажат от него.
В случай на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е наложително да се заведе съдебен иск срещу застрахователя, с който да се иска пълно изплащане на сумите, както и законна лихва от момента на падежа на задължението.
В съдебния процес, трябва да се извърши експертиза от вещо лице експерт, за да се установят причините и връзката между настъпилото застрахователно събитие и настъпилите щети. Нужно е да се извърши и експертна оценка на действителната стойност на вещта, към момента на настъпването на застрахователното събитие, както и на нейното увреждане.
Съдът разпределя доказателствената тежест, като ищеца следва да докаже, наличието на валидно сключен застрахователен договор, настъпилото застрахователно събитие, причинно-следствената връзка между щетите и настъпилото събитие, размера на щетите и действителната им стойност към момента на застрахователното събитие.
Ответникът застраховател, който е постановил отказ да изплати обезщетение, ще следва да докаже мотивите и основанията, на които е постановил своя отказ.
