Банките са длъжни да спрат вноските по кредитите докато трае епидемията от коронавирус
Банките, както и другите кредитни институции играят основна роля в икономическия оборот на страната. Мнозинството граждани и юридически лица са в правоотношения по договор за кредит, било то потребителски, ипотечен или фирмен с инвестиционна цел.
Със задълбочаването на проблема във връзка с настъпващия коронавирус и издадените от здравния министър заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки в страната, много от гражданите, както и търговските фирми изпитват затруднения и дори безизходица при погасяването на месечните вноски по своите банкови кредити.
Още с първата си Заповед от 13.03.2020 г., здравният министър Кирил Ананиев нанесе тежък удър върху българската икономика, забранявайки посещенията в множество обществени обекти, с изключение на банките, застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките.
Защо банките и застрахователните офиси, се питаме всички? Основателно или не, в настоящата ситуация е факт, обогатяването на едни браншове за сметка на други. Възникват много въпроси към министър Ананиев и един от тях е:
Как да плащаме банковия си кредит, при положение, че държавата ни лишава от право да работим
Законът вече е отговорил на този въпрос, много преди настъпването на епидемията и издаването на Заповедите за въвеждане на противоепидемични мерки. В чл. 306 от Търговския закон на Република България е нормирано определението за непреодолима сила.
В правната доктрина отдавна е прието, че всяко събитие от извънреден характер, което е било непредвидено или непредотвратимо и е възникнало след сключване на договора, е непреодолима сила.
Епидемията с коронавирус, довела до обявяване на извънредното положение от Народното събрание, както и до Заповедите на здравния министър, определено и недвусмислено отговаря на всички законови изисквания, за да бъде непреодолима сила и се вписва изцяло в хипотезата на правната норма на чл. 306 от Търговския закон.
Трябва да знаем, че договорът за кредит с банкова институция по своята същност е обикновен договор с частноправен субект, тъй като банките са частни, тоест банката е приравнена по права и задължения на вас и няма властнически правомощия.
Правилата на чл. 306 от Търговския закон изцяло се прилагат по всички договори за банкови кредити, в съответствие със съдебната практика на Република България по граждански и търговски дела.
Какви са последствията на чл. 306 от Търговския закон спрямо договорите за заем свързани с банки или кредитни институции?
Отговор може да получим в ал. 4 на чл. 306 от Търговския закон, където недвусмислено законодателят е определил: Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.
При тълкувание на тази законова норма стигаме до извода, че всики задължения се замразяват докато е в действие непреодолимата сила.
Това включва задълженията по банкови договори за главница по заем, лихви, разноски и други дължими суми. Договорът не се прекратява, а изпълнението на насрещните задължения само се спира за периода на непреодолимата сила.
Какво трябва да направим, за да се позовем на непродолима сила по банковия си кредит?
В чл. 306 ал. 3 от Търговския закон е определен методът за позоваване и уведомяване на насрещната страна по договора, в случая банката или кредитната институция, относно непреодолимата сила.
Въпреки че епидемията от коронавирус, към момента е нуторно известен факт, тоест общоизвестно обстоятелство, е добре при замразяване на банковите вноски и позоваване на непреодолима сила да спазим законно нормираните правила:
Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпили вреди.
Тази разпоредба гласи, че гражданите или фирмите в качеството си на длъжници на банките по договори за кредит, които не могат да изпълняват задълженията си, поради непреодолимата сила на епидемията от коронавирус, са длъжни да уведомят писмено съответната банка, в подходящ срок (преди да са спрели плащанията си и да са изпаднали в забава), като трябва да опишат в какво се състои непреодолимата сила и последиците от нея за изпълнението на договора (за колко време се предполага, че договорните задължения ще се считат за замразени и други).
Защо се обсъжда въвеждането на нови законови норми за спирането на задълженията по банковите кредити, след като вече има установено правило за това?
Банките са задължени да се съобразят със закона, в качеството си на частноправни субекти. Те не могат да се ползват с привилегия или да бъдат поставяни на по високо равнище от гражданите, които са сключили договори с тях.
В настъпилата извънредна ситуация, чл. 306 от Търговския закон е приложим като при уведомление от страна на длъжниците, кредитните институции не биха имали друга възможност освен да замразят вноските по заемите докато трае непреодолимата сила на епидемията.
Защо тогава се обсъжда нов метод за спиране на кредитните плащания, след като вече имаме работещ закон и начин, по който това да стане? Гражданите трябва да бъдат осведомени за правата си по чл. 306 от Търговския закон и при затруднение да се позоват на него, а не да разчитат само на това да имат добър адвокат.
Банката е длъжна да се подчини на нормите на законодателството, независимо от обсъжданията и популистките мерки, които правителството се готви да приеме, вече повече от месец. Задълженията по заемите трябва да са замразени, за тези, които са спазили законовия ред и са уведомили банката за невъзможността си да заплащат поради непреодолима сила.
Не е нужно правителството да се изтъква, обсъждайки как би спряло вноските по всички банкови кредити и дали да замрази плащанията само по главници, или само по лихви, след като тези договори за заем могат да се блокират от самите длъжници по законовия ред на чл. 306 от Търговския закон.
