В светлината на скорошните събития и в условията на пандемия, търговският оборот в световен мащаб е изключително затруднен. Въпреки усилията на правителствата да поддържат международната търговия и вътрешния пазар, много от търговците търпят загуби и неблагоприятни последици от разпространяващия се вирус.
В чл. 306 от Търговския закон (ТЗ) са нормирани разпоредби относно форсмажорните обстоятелства и какво представляват те. Непреодолимата сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
За да анализираме дали глобалната пандемия попада в хипотезата на тази правна норма следва да разгледаме по отделно нейните характеристики.
На първо място форсмажорното обстоятелство трябва да е непредвидено – тоест договарящите да не са могли и да не са били длъжни да го предвидят. Считам, че всеки съд в света би потвърдил непредвидимостта от глобално заразяване с Коронавирус COVID-19, освен ако договорът не е сключен в момент, в който вирусът вече е бил разпространен на територията на държавата, на която договорките имат действие.
Тоест ако ние сме сключили споразумението, знаейки за разпространяващата се зараза, не бихме могли да се ползваме от разпоредбите на чл. 306 от Търговския закон.
На второ място форсмажорното събитие следва да е непредотвратимо. Тази характеристика на разпространяващия се вирус е необорима до момента, тъй като мерките за превенция и лекарствените средства не могат да дадат резултатност при предотвратяването на епидемията в отделните държави, а и тя е вече факт. Можем да твърдим с абсолютна сигурност, че Коронавирусът представлява непредотвратимо събитие.
Следващият елемент на форсмажорното обстоятелство е извънредния му характер. Непреодолимата сила трябва да е явление различно от всекидневните или обичайно повтарящите се. Например, не можем да се позовем на буря, която се разразява през дъждовния сезон на Бахамските острови.
От друга страна, ако разгледаме Коронавирусът и неговият прецедент и уникалност, можем да заключим, че това е обстоятелство от извънреден характер. Не е сезонно или обичайно повтарящо се, а е единично и извънредно по своята природа.
Последното условие, за да се ползваме от правата, които чл. 306 от Търговския закон предвижда, е да сме сключили договора преди възникване на непреодолимата сила. Тоест форсмажорното обстоятелство трябва да е стартирало след момента на сключване на търговското споразумение.
Що се отнася до епидемията от Коронавирус, за начална дата на събитието можем да приемем официалното ѝ обявяване от 20.01.2020 г. от властите на Китай. Въпреки това, в зависимост от действието на договора може да бъде оспорено началото на събитието в конкретна държава.
Ако имате сключен търговски договор с действие на територията на Италия, би следвало за начална дата на непреодолимата сила да се приеме възникването на епидемията в гр. Милано, тъй като договарящите не са могли да предвидят разпространението на вируса в точно определена географска точка.
Безсъмнено от изложения анализ, можем да заключим, че световната епидемия от Коронавирус представлява непреодолима сила – форсмажорно обстоятелство, което попада в хипотезата на чл. 306 от Търговския закон, но за всеки конкретен търговски договор следва да се прецени доколко е законосъобразно и целесъобразно да се прилагат нормите на чл. 306.
Какви са правата ми като търговец във връзка с форсмажорното обстоятелство Коронавирус
В зависимост от сключения търговски договор и поетите по него задължения, правата по чл. 306 и чл. 307 от Търговския закон, свързани с непреодолима сила и стопанска непоносимост, биха били различни.
На първо място, ако се позовете на форсмажор относно епидемията от Коронавирус, във връзка с изпълнение на задълженията по търговски договор, бихте могли да приложите разпоредбата на чл. 306 ал. 1 от ТЗ – Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.
При тълкуването на тази правна норма стигаме до изводите, че длъжникът не отговаря с предвидените неустойки, лихви, отговорност за пропуснати ползи и претърпени вреди, поради наличието на форсмажорно обстоятелство.
Той все още би дължал основното изпълнение по договора до развалянето му или връщане на полученото по него. Тук единствено се ограничава отговорността за вреди, неустойки и пропуснати ползи, тъй като неизпълнението не може да се вмени във вина на длъжника, поради непреодолимата сила, която има извънреден характер.
Важно е да отбележим, че ако длъжникът вече е бил в забава, тоест умишлено е забавил изпълнението на задълженията си по договора, той не може да се позове на непреодолимата сила. Друго условие за освобождаване от отговорност е уведомяването на другата страна в срок по чл. 306 ал. 3 от ТЗ – Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.
Предвиден е „подходящ срок“ спрямо особеностите на договора, тоест той би бил по-кратък при бързо разваляща се стока или при договор с краткотрайно изпълнение. Липсата на валидно уведомление до насрещната страна по договора би довело до пълна отговорност за настъпилите вреди от неизпълнението, все едно не е имало форсмажорно обстоятелство.
Спрямо разпоредбата на чл. 306 ал. 4 от ТЗ – докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Тоест всички срокове по договора между страните не текат.
При тълкуване на тази законова норма, може да се достигне до извода, че договорните отношения между съконтрахентите са поставени на пауза, до отминаване на непреодолимата сила, което в настоящия случай би било овладяването на епидемията от Коронавирус и нормализирането на световните търговски пазари.
Във връзка със спирането на изпълнението на задълженията между страните и сроковете по договора им, съществува възможността да измине прекалено дълъг период до нормализирането на ситуацията. Поради този факт в чл. 306 ал. 5 от ТЗ е предвидено, че ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.
Ако се загуби интересът от търговската сделка, тоест настъпят обстоятелства от съществен характер, например изменят се пазарните показатели или цените на стоките, отпаднат договорки, които страните са имали с трети лица, тогава те биха имали правото да развалят договора на основание „продължителност на непреодолимата сила“. Самото разваляне на договора се извършва чрез уведомление до другата страна, извършено в правната форма, в която е сключен самият договор.
Възможно е в условията на развиващата се епидемия от Коронавирус да възникне стопанска непоносимост по търговска сделка във връзка с разпоредбите на чл. 307 от Търговския закон. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Когато всички условия по този член са изпълнени комулативно, страната по договора, която е изпаднала в стопанска непоносимост (най-често производител) следва да сезира съда, с искане за изменение или прекратяване на договора.
Когато се иска изменение, вашият адвокат трябва прецизно да се посочи, кои разпоредби от договора са финансово непоносими за страната поради настъпилите непредвидени обстоятелства. В случаите, когато е нужно прекратяване на договора следва да се представят доказателства, че целият договор е стопански непоносим и запазването му противоречи на справедливостта и добросъвестността.
При всички случаи, в които изпаднете в стопанска непоносимост или трябва да се позовете на непреодолима сила – форсмажорно обстоятелство, във връзка с ваши търговски сделки, трябва да се консултирате с опитен юрист в областта на търговското право.
