Протестите на медицинските специалисти в Република България бяха прекъснати от епидемията на COVID-19. Те работеха в условия на пандемия с оскъдни защитни средства, а веднага след края ѝ, работодателите (болнични заведения) започнаха да уволняват и прекратяват договорите на медицинските сестри, които протестират за по-добри условия на труд.
Ръководителката на протестите – медицинската сестра Мая Илиева бе незаконно уволнена малко преди да започне пандемията от коронавирус. Дисциплинарното уволнение, видно политически мотивирано, все още е висящо пред Софийски районен съд. Неговата незаконосъобразност тепърва подлежи на доказване и прогласяване. След настъпването на COVID-19 се оказа, че здравната ни система изпитва дълбока нужда от медицински сестри. В тази връзка г-жа Илиева, бидейки специалист в сферата на анестезиологията и интензивното лечение, където има най-сериозен недостиг на кадри, бе назначена отново. Новото назначение е извършено на трудов договор със срок за изпитване по чл. 70 от Кодекса на труда (КТ), уговорен в полза на работодателя, въпреки че тя притежава повече от двадесет години трудов стаж в областта. Целта на този вид трудов договор е, да се проверят качествата на работника и често се използва при стажанти или хора без опит. Работодателят има възможност да освободи назначения служител, без да се налага да го съкращава или да дава предизвестие. Тоест, при нови протести, този вид трудов договор лесно може да се прекрати. Факт е, че на 01.06.2020 г. със Заповед №401 сорчния трудов договор на Мая Илиева е прекратен по правилата на чл. 71 ал. 1 от Кодекса на труда. Дни по-късно друга медицинска сестра, протестираща пред Министерски съвет е дисциплинарно уволнена след повече от двадесет години стаж. Защо правителството ръкопляска на медицинските специалисти, а сетне внезапно започват уволнения?
Ако разгледаме правната проблематика на трудовия договор със срок за изпитване по чл. 70 от Кодекса на труда, стигаме до изводите, че когато срока на договора е уговорен в полза на работодателя, в случая МБАЛББ „Св. София“ ЕАД, то той може едностранно и по всяко време да прекрати трудовия договор на своя служител. Максималният срок за изпитване по този вид трудови договори е шест месеца. В настоящия случай, работодателят е изчакал до края на срока, за да издаде заповед, с която да прекрати трудовото правоотношение, тоест докато е имал нужда от специалист в областта. След този срок, той не би могъл да се възползва от това свое право на прекратяване по чл. 71 ал. 1 от КТ. Ако разгледаме мотивацията на издадената заповед, тоест причините, поради които трудовият договор е прекратен ще открием пълна липса на обяснение. Обикновено работодателят вписва мотиви във връзка с прекратяването на договора, тоест дали работника не се справя с работата, или не работи добре с колектива и др. В случая работодателят не е вписал никакви причини относно взетото решение да прекрати трудовия договор на медицински специалист с повече от двадесет годишен стаж веднага след пандемията. При трудовите договори със срок за изпитване не се прилага защитната норма на чл. 333 от Кодекса на труда, в която работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекция по труда, което прави защитата срещу настоящата заповед още по трудна. Остава въпросът, морално ли е уволнението на медицински специалисти, които се борят за по-добри условия на труд, веднага след ръкоплясканията, които получиха по време на пандемията с COVID-19. Нашата адвокатска кантора подкрепя гражданското общество и протестите на медицинските работници.
