Данъчната проверка и издаването на ревизионен акт, представляват способи, посредством които се установяват данъчни задължения и задължения за внасяне на осигурителни вноски, а също и лихвите към тях на физически или юридически лица.
Съществува два типа ревизионно производство – по общия ред и при „особени случаи“ – в които не е подадена декларация, а субектът е задължен или пък, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. Разликата между ревизията по особен ред и общата е в това, че законът оправомощава съответния орган към НАП сами да определят данъчната ви основа, тоест стойността, върху която се начислява определеният от закона данък. Ако срещу вас е започната ревизия по общ ред, данъчната основа е равна на декларираното от Вас, но ако срещу Вас е започнато производство по особен ред, то подлежащото на облагане с данък, ще бъде определено от данъчните органи. Законът изисква, когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства за ревизия по особен ред, той да уведоми ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения за особени случаи ред като му определи срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.
Налагане на ревизионен акт
Ревизията винаги започва с издаването на Заповед за възлагане на ревизия, но преди връчването на такава е възможно срещу Вас да бъде започната проверка. С нея могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Извършената проверка завършва с протокол, но трябва да знаете, че с издаденият протокол не могат да ви бъдат вменени задължения за данъци. Единствената цел на протокола е да констатира провереното от ревизорите.
С връчването на заповедта за възлагане на ревизия, започва да тече 3-месечният законоустановен срок на ревизията. Този срок може да бъде удължен с още два месеца, посредством издаването на заповед за удължаване на ревизия, но следва това да бъде сторено в срока на вече течащата ревизия.
Под обекта на ревизия попада цялото имущество на физическите лица (движимо и недвижимо). В 14-дневен срок от извършената ревизия, следва издаването на Ревизионен доклад. Докладът съдържа констатациите на данъчните органи и в него се отправя предложение за установяване на задълженията. Тоест, с издаването на доклада не се установяват задължения, а само се прави предложение за такива. Срещу издадения ревизионен доклад може да бъде входирано възражение, с цел да не се издава ревизионен акт и предложението за начисляване на данък да не бъде зачетено.
Обжалване на Ревизионен акт
За да бъде издаден ревизионният акт, следва да бъде спазена следната процедура: в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад, органите, извършили ревизията, уведомяват писмено възложилият ревизията орган. В 14-дневен срок от ревизионния доклад следва да бъде издаден ревизионен акт, а седем дни след издаването му да се връчи на ревизираното лице.
Що се отнася до обхвата на самата ревизия, той се залага при издаването на Заповедта за възлагане и при никакви обстоятелства органите не следва да се отклоняват от рамките й.
Ревизионният акт се обжалва по административен ред пред съответния директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ОДОП към НАП в 14-дневен срок от връчването на акта. Трябва да знаете, че самото обжалване не спира изпълнението/действието на вече издаденият ревизионен акт. Тоест наложените ви възбрани и запори и други обезпечителни мерки няма да бъдат вдигнати. Може да бъде направено искане за спиране на изпълнението, но за уважаването му, е необходимо да бъде представено обезпечение в размера на главницата и лихвите на данъчните задължения към датата на подаване на искането.
Органът разглеждащ жалбата срещу ревизионния акт, може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в частта, в която е обжалван.
Ако ОДОП не приеме доводите при обжалването на ревизионния акт, то следва обжалване по съдебен ред. Необходима предпоставка за обжалването пред български съд, е актът първо да е обжалван по административен ред и съответно жалбата да не е била уважена. Съдебното обжалване на ревизионния акт следва да се извърши в 14-дневен срок, който започва да тече от получаването на решението на ОДОП към НАП. Делото се разглежда пред Административен съд, който може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли подадената жалба.
Това решение, също не е окончателно, така че ако и съдът отхвърли жалбата Ви, то съдебното решение, с което се отхвърля, подлежи на касационно обжалване пред Върховния Административен Съд (ВАС), който е и крайна/ последна инстанция.
Ревизионен акт, с който се установяват публични вземания общо в размер до 750 лв., без начислените лихви за забава, когато е издаден на физически лица не подлежи на обжалване пред ВАС.
