Настоящата статия има за цел да направи правен анализ на събитията от протестите през 2020 г. насочени срещу тогава действащото управление. Правото на гражданска позиция и правото на свободно изразяване на волята бяха ограничени и потъпкани от полицейска агресия. Прилаганата физическа сила и помощни средства от органите на МВР към правонарушителите се смеси с насилие към мирно протестиращи лица, което доведе до превишаване на правомощията на полицията свързани с нанасяне на телесни повреди на протестиращите и незаконосъобразни арести.
Какво представлява полицейското насилие по българското законодателство
В чл. 85 от Закона за МВР е записано, че „При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо“, като в правната норма са описани и конкретните хипотези, при които органите на реда могат да използват физическа сила и всяко отклонение от описаните случаи би било закононарушение. Важно е да се отбележи, че в чл. 86 ал. 5 от ЗМВР ясно е записано „Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.“ Тоест когато е постигнат ареста или преследваната законова цел, използването на физическа сила и помощни средства от полицайте трябва да се прекрати незабавно. Разпространените записи от охранителни камери са заснели длъжностни лица от МВР, които повалят протестиращи граждани, постявят ги в безпомощно състояние, но не преустановяват използването на физическа сила незабавно, както разпорежда закона, а продължават да я прилагат с цел наказание на лицата. Тази практика е изцяло незаконна и против демократичното общество, тъй като единствения орган, който налага наказания и следи за тяхното изпълнение са българските съдилища, а самите наказания трябва да следват принципа на хуманност. Изцяло противоправно е да се налагат наказания от полицейски сужители, чрез физическа сила и помощни средства по усмотрение на самия служител.
Специалният ред за употреба на физическа сила и помощни средства от полицейските служители се определя с Наредба за реда за употреба на физическа сила и помощни средства на Министерство на вътрешните работи. В чл. 6 ал. 1 от Наредбата е записано „Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.“, а чл.6 ал.3 от същата Наредба гласи „При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи и лицата по чл. 140а, ал. 1 ЗМВР вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.“ Ясно е, че целта на закона позволява използването на физическа сила от длъжностни лица като краен метод за изпълнение на закона. Не може да се приеме, че срещу вече задържано лице, което е на земята, приведено в безпомощно състояние, следва да се прилага допълнителна физическа сила. Това би довело до извършване на престъпление от служителите на МВР срещу арестантите, както и до необходимостта от налагане на съответните наказания.
Какви наказания са приложими при превишаване на разрешената употреба на физическа сила от служителите на МВР
След приключване на официално разследване от органите на следствието срещу превишилите правата си полицаи би мого да се действа по дисциплинарен и наказателноправен ред.
Дисциплинарната отговорност представлява вид трудова и адмнистративна отговорност, която се носи от работника и служителя отделно от наказателната отговорност. Тоест могат и следва да се прилагат и двата вида. В настоящия случай дисциплинарното наказание трябва да съответства на извършеното противоправно деяние, което представлява престъпление. Би следвало извършителите, длъжностни лица от МВР, да бъдат наказани с най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. По този начин ще се извърши превенция към всички настоящи и бъдещи полицаи и превъзпитаването им към спазване на законовите норми.
Докато дисциплинарната отговорност може да доведе единствено до уволнение, наказателноправната отговорност се прилага срещу всички лица извършили престъпление. В чл. 131 ал. 1 т. 2 от Наказателния кодекс е нормирано престъплението телесна повреда, извършена от длъжностно лице „За причиняване телесна повреда от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда; от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;“ При наличието на извършено престъпление от длъжностно лице, прокуратурата следва да се самосезира и да разследва, а в последствие да привлече обвиняеми в съда. Не е възможно избирателно да не се наказват някои от престъпниците тъй като са длъжностни лица, тоест наказателната отговорност е със задължителен характер и се прилага за всеки случай на извършено престъпление.
Ние в Адвокатска кантора Расташки следим за спазването на правата на свободното демократично общество и съдействаме при случаи на превишени правомощия от органите на МВР.
