С откриване на ваксините срещу пандемичния вирус се повдигнаха серия от юридически въпроси относно доброволно или задължително ваксиниране. Голяма част от българските граждани са скиптично настроени към новите фармацевтични ваксини и не желаят да поставят живота и здравето си в опасност на безмилостния вирус.
Могат ли правителството, или нашите работодатели да ни задължат да се ваксинираме? За да отговорим на този въпрос следва да се позовем на чл. 29 ал. 2 от Конституцията на Република България, в който законодателя е нормирал „Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.“ Като върховен нормативен акт, Конституцията има предимство пред всички други закони или подзаконови актове в Републиката. В този смисъл те не могат да ѝ противоречат и подлежат на отмяна като противоконституционни.
Контролът за противоконституционност на законите се извършва от Конституционния съд на Република България, който е отговорен и за тълкуването на нормите на конституцията. От тук следва извода, че ако се приеме в който и да е закон или нормативен акт – „задължително ваксиниране срещу коронавирус“ то тази норма би противоречала на чл. 29 ал. 2 от Конституцията на Република България и следва да се отмени като противоконституционна.
Как можем да защитим правата си, ако ни задължават да се ваксинираме
Правните норми в Конституцията на Република България имат своето директно приложение. Не е нужно те да бъдат прецизирани или прогласявани с отделен закон, като Закона за здравето или друг нормативен акт. От това следва, че ако се изисква от нас да застрашим своя живот и здраве чрез медицински опит – „ваксиниране срещу коронавирус”, то ние имаме правото да откажем, позовавайки се директно на чл. 29 ал. 2 от Конституцията. Този отказ не може да бъде използван срещу нас или да ни бъдат ограничавани конституционно приети права на придвижване или на полагане на труд и др. във връзка с липсата на ваксинация.
Могат ли работодателите да изискват ваксиниране срещу коронавирус на своите работници или служители
Работниците и служителите полагат труд по трудово правоотношение, което се регулира от сключен между тях и работодателя им трудов договор. Ако внезапно работодателят добави нови изисквания за изпълнението на длъжност или определена работа като задължително ваксиниране, то това би означавало, че той иска да промени трудовия договор. По своя характер договорът е двустранно волеизявление на страните по него и не може да бъде променян едностранно.
Единствено и само със съгласието на работника или служителя може да се добавят клаузи и изисквания към длъжността и работата, която той вече изпълнява.
Работникът или служителят не може да бъде принуден да се ваксинира, не може да бъде уволнен на основание, че не е поискал да се ваксинира и не може да бъде възпрепятстван по какъвто и да е начин да изпълнява своята работа поради отказа му от ваксина. Правните норми и принципи за работниците и служителите се прилагат и за работещите като държавни служители на административно правоотношение.
Тълкуване на Конституцията във връзка с ваксинирането срещу COVID-19
В настоящата статия поставяме важния въпрос, дали ваксинирането срещу коронавирус попада в хипотезата на правната норма на чл. 29 ал. 2 от Конституцията на Република България.
Счита ли се ваксинирането за медицински опит. Този въпрос е от изключителна важност, тъй като съгласие се изисква от всяко лице подлагано на медицински опит. Ако се приеме, че ваксинирането не влиза в обема на това понятие, то би се стигнало до насилствено, задължително ваксиниране и ограничаване на правата на гражданите, които не са ваксинирани, което от своя страна поражда дискриминация в световен мащаб, водеща до апертайд – лишаване от права на цели групи от населението. Тълкуването на конституционните правни норми се извършва чрез тълкувателни решения на Конституционния съд и единствено той може да даде отговор на въпроса: Спада ли ваксинирането срещу коронавирус в категорията медицински опит?
Мнението на нашата адвокатска кантора е, че всяка медицинска манипулация, която е с недоказан ефект и може да увреди сериозно живота и здравето на гражданите следва да попадне в обема на понятието „медицински опит“ и да влезе в хипотезата на правната норма на чл. 29 ал. 2 от Конституцията на Република България.
Още по темата:
